От всички хранителни заболявания, паразитът в мозъка, наречен токсоплазмоза, се класира като четвъртата водеща причина за прием в болница и втората водеща причина за смърт в САЩ. Почти една четвърт от хората вече са заразени, един от всеки трима, до навършване на 50-годишна възраст. Въпреки че може и да си останем с това нещо в мозъка до живот, нашата имунна система е толкова добра в това да го държи настрана при повечето здрави хора, то никога няма да може да си помръдне грозната глава – или поне не на открито. „Сега проучванията са разкрили връзка между [инфекцията с токсоплазмоза] и наличието на различни психични разстройства при хората“ – шизофрения, биполярно разстройство, самоубийство, самонараняване и увреждане на паметта, когато остареем. Как би могъл един малък паразит да промени нашето поведение?
Говорих за вируса на бяс и как той се предава чрез слюнката като специфично насочва вниманието си към емоционалния център на мозъка, за да накара животните да изпаднат в ярост, за да започнат ефективно да хапят други животни и да предадат вируса; или известната гъбичка в мозъка на мравката зомби, която напълно превзема животното. Това са примери за така наречената паразитна манипулация, при която паразитът манипулира домакина си, за да „[подобри] собственото си предаване чрез промяна на поведението на домакина.“ Токсоплазмозата е може би един от най-убедителните примери за манипулативен паразит при по-висши животни, като нас.
Тъй като паразитът процъфтява при котки, хронично инфектираните гризачи вече не реагират на котешката миризма със страх и наистина, физическата реакция е превърната в привличане. Мишките биват привлечени към миризмата на котките, поднасяйки паразита на сребърен поднос. Паразитът манипулира мозъка на гризачите, за да обърне вроденото им отвращение към котките към „самоубийствено“ „фатално привличане“. Мишките се привличат към котешката урина и такова фатално привличане изглежда специфично точно към котките. Те не са привлечени към урината като цяло. Остават безразлични към заешката урина и продължават да отбягват урината на други хищници. Така че, от една страна, паразитната манипулация изглежда изключително специфична, но паразитът не просто иска мишката да търси котката, но и тя да бъде изядена. И така, има ги и тези общи ефекти също: нарушена моторна функция, по-бавно време на реакция, памет и координация. И така, когато котката напада, паразитът се опитва да се подсигури, че мишката няма да избяга. Същото е както когато калифорнийските морски видри получават токсоплазмоза, за тях е по-вероятно да бъдат изядени от акула. Не че паразитът иска да влезе в акулата – това може да е просто остатъчен продукт от общите когнитивни дефицити, който е толкова полезен за паразита и в други контексти.
Същото е когато хората получават токсоплазмоза, започваме да харесваме миризмата на котешка урина повече. Това не е ли чалнато? Паразитът знае кои точно струни да издърпа. Но именно по-общите ефекти са това, за което сме загрижени. Не трябва да се притесняваме за новооткритото си привличане, тъй като урината на саблезъбия тигър ще доведе до това той да ни изяде, но с нашето време за реакция – това може да е проблем. Това може да е причината, поради която многобройните изследвания показват повече трафик и произшествия на работното място сред хронично заразените. Но причината може и да не е само забавеното ни време за реакция. Паразитът изглежда също влияе и върху фините промени в поведението, като промени в характера, които ни карат да поемаме рискове. Това е чудесно за паразита в играта на котка и мишка, но не толкова, ако караме кола или се чудим дали да изпием още едно питие. Може би една от причините, поради които хората с този паразит в мозъка претърпяват толкова автомобилни катастрофи, е, че това може да накара хората да се въвлекат в по-рисково поведение, като например прекомерна консумация на алкохол.
Обикновено гледаме на маларията като на най-големия паразит убиец на човечеството. Обаче, когато вземем предвид стотиците хиляди смъртни случаи, които се дължат на увеличената вероятност от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, самоубийства и евентуално други странични ефекти от инфекцията, може би тази предполагаема „асимптоматична“ латентна токсоплазмена инфекция, която заразява един на всеки четирима американци, би могла лесно да надмине маларията. Преди да преминем към това как да предотвратим и лекуваме това проклето нещо, какви биха могли да бъдат тези други странични ефекти?
Как точно токсоплазмозата манипулира поведението ни? Една следа, която получихме преди десетилетия, е повишаването на нивата на допамина в мозъка. Може да се види нагледно в съд на Петри на заразена мозъчна тъкан. Оказва се, че тези паразити действително имат ензим, който произвежда допамин от нулата, който след това се освобождава в околната мозъчна тъкан. Защо това трябва да ни притеснява? Защото повишените нива на допамина са характеристика на шизофренията. Ето как действат почти всички съвременни антипсихотични лекарства, като се опитват да свалят допамина – или чрез инхибиране на допаминовите рецептори или чрез намаляване на нивата на допамина в мозъка.
И така, възможно ли е повишеното натрупване и освобождаване на допамин, наблюдавано по време на инфекция с токсоплазмоза, да увеличи риска от шизофрения? Е, това би трябвало да се разбере лесно. Искам да кажа, има ли сред шизофрениците повишено разпространение на инфекцията? Повишеното разпространение на токсоплазмоза при шизофреници е доказано от поне 50 проучвания.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/long-term-effects-of-toxoplasmosis-brain-infection
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари