През 1869 г. е издаден патент за ново вещество, което да замести слоновата кост в производството на топки за билярд и така се ражда индустрията за пластмаса. По ирония на съдбата това, което започва като мярка за опазване на ресурсите, се превръща в екологичен проблем. Стотици хиляди тонове трилиони малки пластмасови частици сега плават по повърхността на морето. Ето как става това, или от пластмасови предмети, като бутилки за вода, които се износват и стават на все по-малки и по-малки частици, или пластмасови микрочастици, които се понасят надолу в канала от нашата мивка.
Пластмасовите микрочастици често са използвани като средство за ексфолиране в продуктите за лична хигиена и козметиката, като например лосионите за почистване на лице, душ геловете и пастите за зъби, а до 94000 микрочастици могат да попаднат в канала само с едно измиване. И когато се разтърсите из океаните, ще намерите същите тези малки топченца, които се съдържат в ексфолиантите за лице. Всеки ден в САЩ се изхвърлят милиарди частици във водните местообитания. От всички краища в Съединените щати се изхвърлят достатъчно пластмасови микрочастици, които могат да обгърнат планетата повече от седем пъти.
Причината, поради която това е проблем, е че пластмасата след това натрупва токсични съединения от водата и след това ги прехвърля, заедно с всички химикали, които първоначално се съдържат в пластмасата, в морските организми, които участват в хранителната верига и накрая попадат и в нашата чиния. Потенциално опасните ефекти върху хората включват „промени в хромозомите, което води до безплодие, затлъстяване и рак.“
Чакайте, нека направим крачка назад и разгледаме доказателствата. Пластмасата попада в океаните, но попада ли изобщо в рибата? Да, доказано е, че пластмасовите микрочастици се поглъщат от рибите и другите морски обитатели. Но дали наистина ние ядем риби, които поглъщат пластмаса? Да, ядем риба, която поглъща пластмаса. Но тази пластмаса не се ли изхвърля с изпражненията ни?
Достатъчно малки микрочастици могат реално да се усвоят от организма през чревната стена и да попаднат в кръвообращението. Този „прием на погълнатите пластмасови микрочастици в тъканите на тънките черва и по-нататък към вторичните органи се е превърнал от анекдот в официално признат и измерим процес.“ Но при гризачите. Само защото е доказано при различни лабораторни животни, няма как да знаем дали същото се случва при хората… докато не направим проучване. Най-близкото, което имаме, е работата с човешка плацента след раждане, и това, което открили, е че пластмасовите микрочастици могат наистина да преминат плацентната бариера от кръвния поток на майката; така, ако наистина могат да влязат в кръвообращението на бременната жена, могат също така да влязат и в кръвообращението на бебето.
Причината, поради която това е притеснително, е че пластмасовите отпадъци могат да бъдат източник на токсични химикали, както химични добавки в самата пластмаса, така и замърсители, които пластмасата засмуква от водата и които могат след това да се освободят в тялото. BPA е една от химическите добавки, която може да произхожда от самата пластмаса. Като се има предвид, че концентрациите на BPA са измерени в пластмасовите отпадъци, пластмасовите микрочастици могат да бъдат основен източник на BPA в морската храна, но никой до сега не е разглеждал това… до сега – нивата на BPA в ядливите части на морската храна.
Да, рибата и морските дарове имат едни от най-високите нива на замърсяване с BPA, но дали това е само защото се разглеждат рибни продукти в консерва, като риба тон и сардини? Производителите могат да използват BPA в производството на консервни кутии директно. Да, BPA може също така да произлиза от пластмасата в океаните, причинявайки директно замърсяване на рибата – в действителност някои твърдят, че това екологично замърсяване с BPA на рибата може да бъде по-лошо от замърсяването с BPA от самите консервни кутии, но няма как да знаем… докато не направим проучване.
Ето нивата на BPA, съдържащи се в морската храна от консерва. Можете да видите, че най-високите нива са открити в риба тон, миди, сардини и сини раци, но всички те са били в консервна кутия; така че няма как да знаем колко точно е от консервна кутия и колко точно е в самата морска храна, а понякога се откриват дори по-високи нива в някои пресни мекотели, миди, камбала и треска.
Това не е добре, тъй като химикалите в пластмасата, като BPA, са известни ендокринни разрушители, т.е. хормонални разрушители. И освен това, мастно разтворимите замърсители от морската вода могат да покрият повърхността на пластмасовите микрочастици и потенциално представят допълнителен риск, което ще разгледаме в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/microplastic-contamination-and-seafood-safety
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари