Липсата на физическа активност се определя като най-големия обществен здравен проблем на 21-ви век. Разбира се, просто защото някой го нарича така, не означава, че е вярно. Всъщност липсата на физическа активност се нарежда на номер 5 по отношение на рисковите фактори за смърт и номер 6 по отношение на рисковите фактори за увреждания. Храненето е най-големият убиец, последвано от тютюнопушенето.
Но все пак има неопровержими доказателства за ефективността от редовна физическа активност в превенцията на няколко хронични заболявания – сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, хипертония, затлъстяване, депресия и остеопороза, както и преждевременна смърт, добавяйки допълнително една или две години към продължителността на живота ни, което ни помага и да добавим години към нашия живот и преди всичко живот към нашите години. Наистина може би това е оцеляване на най-силните.
Колко трябва да спортуваме? Като цяло, отговорът е колкото повече, толкова по-добре. Понастоящем повечето здравни и фитнес организации препоръчват минимум хиляда калории, изгаряни от упражнения на седмица, което се равнява на ходене пеша по един час на ден пет дни в седмицата, но седем дни в седмицата може и да е по-добре по отношение на удължаването на живота на човек. Умерената интензивност може практически да се дефинира по теста на разговора, не на пеенето, при който все още можете да водите разговор, но ще се задъхвате, ако се опитате да пеете.
Движението е толкова важно, че липсата на ходене пеша по един час на ден се счита за високо рисков фактор, наред с тютюнопушенето, прекомерното пиене на алкохол и затлъстяването. Наличието на някое от тези неща ефективно ни застарява с три до пет години по отношение на риска от преждевременна смърт, въпреки че интересното е, че тези, които ядат зелени зеленчуци ежедневно, изглежда нямат такова увеличение на риска. Но дори и хората със заседнал начин на живот, които ядат броколи, да живеят толкова дълго, колкото ходещите пеша, съществуват множество спомагателни здравни ползи от физическата активност, толкова много, че лекарите са окуражавани да я предписват, за да сигнализират на пациента, че движението е лекарство, всъщност мощно лекарство.
Изследователи от Лондонското училище, Харвард и Станфорд сравнили движението с лекарствени интервенции и установили, че движението често действа също толкова добре, колкото лекарствата за лечение на сърдечни заболявания и инсулт и за превенция на диабет. Разбира се, няма много пари за финансиране на изследвания върху движението, така че една опция би била да изискваме на фармацевтичните компании да сравняват всяко ново лекарство с движението. В случаите, в които опциите за лекарства осигуряват само скромни ползи, пациентите заслужават да разберат относителното въздействие, което физическата активност може да има върху тяхното състояние. Можем да хвърлим и храненето в микса. Да, Агенцията за контрол на храните и лекарствата може да каже на фармацевтичните компании, че новото им лекарство побеждава плацебото, но действа ли то толкова добре, колкото кейла?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/longer-life-within-walking-distance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев