Притесненията не са чак толкова свързани с изхвърлянето на хилядите бутилки, колкото с малките пластмасови микрочастици, което повдига въпроса и за рака. Чакайте малко, какво общо има пластмасата с рака? Още през 50-те години на миналия век изследователите са забелязали, че когато увият бъбреците на плъховете с целофан – за да предизвикат високо кръвно налягане – накрая неволно причинили рак. Ракът започнал да се развива около целофана. И така, опитали се да напъхат всякакви видове пластмаса под кожата на гризачите и всички те развили злокачествени тумори. И след това, ако давате на плъховете малко пластмасови микрочастици, до 6% от частиците навлизат в кръвния им поток в рамките на 15 минути.
И така, възможно ли е цялото това замърсяване с микрочастици да е една от причините, поради които виждаме увеличен брой тумори при дивите животни? Може би глобалното нарастване на раковите заболявания при дивите животни трябва да ни служи като „аларма“.
Няма как да знаем дали причината е самата пластмаса или някоя от химическите добавки, като BPA, в които е вината. Може би само една пластмасова частица в контакт с тялото причинява някакво механично дразнение, което е отвъд химическото влияние на пластмасата като носител на възможни канцерогени. Някои пластмаси сами по себе си могат да причиняват рак, но всички видове пластмаса лесно натрупват вредни химикали и устойчиви пестициди като ДДТ, ПХБ, химикали, забавящи горенето, увеличавайки тяхната концентрация постоянно. Този процес е обратим, тъй като микрочастиците освобождават замърсителите при поглъщане.
Така че пластмасовите отпадъци могат да служат като вектор, който пренася постоянни, биоакумулиращи и токсични вещества от водата към храната. „Известно е, че пластмасата концентрира замърсяване от [водата] с коефициент до един милион пъти, както е например при ПХБ. Всъщност това е един от начините, по който учените в областта на околната среда правят проби за нивата на замърсяването; те използват пластмаса, за да привлекат замърсителите.
Проблемът е, че пластмасата след това поема всички тези токсини и после отива и ги депозира във водната хранителна верига, където те могат след това да се изкачат по хранителната верига и да достигнат до хората. Но това беше само на теория… до сега. Химичните замърсители, които се прилепят към погълнатите микрочастици от продуктите за лична хигиена, наистина се натрупват в рибата. Колко по-дълго храните рибата със замърсени микрочастици, толкова по-високи ще са нивата на замърсяване на месото на рибата. Така че можете да видите как нивата на замърсяване могат след това да се концентрират в хранителната верига с максимално излагане при хищници от най-висок ранг, като косатките или хората. Херингата може да изяде цял куп скариди, треската изяжда цял куп херинги, след това халибутът или рибата тон изяждат цял куп трески и можем да се досетим както става накрая.
Знаем, че погълнатата пластмаса може да транспортира опасни химикали към рибата, които се натрупват и могат да причинят натравяне на черния дроб и патология при рибата. Ами при хората? Знаем, че в САЩ, от всички категории храни рибата има най-високи нива на ПХБ, диоксини и други замърсители, но в тази страна не се яде кой знае колко риба; така че, наистина ли това е проблем?
Ами, трудно е да се създаде приемлив дневен прием на такива химикали, но Световната здравна организация препоръчва да останем под една до четири единици на ден (измерено в пикограма на токсични еквиваленти). Европейският съюз излезе с по-малка цифра, не повече от две на ден средно, а в САЩ вече сме надминали това; така че има известна загриженост относно токсичността от ПХБ, като се имат предвид сегашните нива на ПХБ и пластмасовите отпадъци, които замърсяват океана. Няма „място“ за допълнително натоварване с ПХБ; и така, какво можем да предприемем?
Ами, можем да практикуваме намаляване, повторно използване и рециклиране на пластмасовите предмети, например да пазаруваме с платнени чанти за многократна употреба. На ниво политика можем да забраним употребата на пластмасови микрочастици в козметиката и продуктите за лична хигиена. Въпреки че в идеалния случай всички държави трябва да го направят заедно, тъй като пластмасовите отпадъци, изхвърлени където и да е по земята, могат накрая да стигнат до океаните, където ще пътуват по света. Така че, каквито и стратегии да се приемат, международното сътрудничество ще бъде от изключително значение за ограничаване на риска за океаните и риска за хората от яденето на морски дарове.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-microplastics-in-seafood-a-cancer-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари