Има три широки теории за еволюцията и храната. Едната е, че хората са се адаптирали към продуктите на селскостопанската революция през последните 10 000 години. Втората е палео гледната точка, че 10 000 години са един миг от окото на еволюцията и че хората са приспособени към палеолитното хранене с много нискомазнинно месо. Но защо да спираме до там? Последните 200 000 години като хора в каменната ера представляват само 1% от около 20 милиона години, през които сме еволюирали от нашия общ предшественик – великата маймуна.
По време на нашите наистина образователни години, първите 90% от нашето съществуване, може да се каже, че нашите хранителни нужди отразяват миналото на предците ни, през което сме ядели предимно листа, цветя и плодове, с някоя друга буболечка, благодарение на червивите ябълки, от които сме набавяли витамин В12.
Поради тази причина, един друг подход, който би могъл да подобри нашето разбиране за най-добрите хранителни навици на съвременните хора, е да съсредоточи вниманието си не върху миналото, а по-скоро върху тук и сега; тоест, върху изучаването на храната, която ядат най-близките ни живи роднини, имайки предвид диетата на нашите предци и липсата на доказателства, подкрепящи каквито и да било значими промени в хранителните нужди на хората, метаболизма или физиологията, в сравнение с нашите приятели, маймуните.
Това може да обясни защо плодовете и зеленчуците не само са толкова полезни за нас, но са и жизненоважни за нашето оцеляване. Ние всъщност сме един от малкото видове, които са толкова адаптирани към растителното хранене, че всъщност можем да умрем, ако не ядем плодове и зеленчуци, от болестта, свързана с дефицита на витамин С, скорбут. Повечето други животни просто си произвеждат свой собствен витамин С. Но защо тялото ни да си пилее усилията за произвеждане на витамин С, след като ние еволюирали от висене на дърветата, хранейки се с плодове и зеленчуци по цял ден?
Вероятно не е съвпадение, че малкото други бозайници, неспособни да синтезират свой собствен витамин С (като морските свинчета, някои зайчета и плодни прилепи), всички те, като нас, маймуните, са изключително тревопасни. Дори по време на каменната ера, може би сме си набавяли до десет пъти повече витамин С отколкото сега. И десет пъти повече диетични фибри, въз основа на рехидратирани човешки вкаменени изпражнения. Въпросът е, дали този невероятно висок прием на хранителни вещества е просто неизбежен остатъчен продукт от яденето на цели растителни храни през цялото време или те всъщност служат на някаква важна функция, като например антиоксидантната защита?
Растенията създават антиоксиданти, за да защитават собствените си структури срещу свободните радикали. Човешкото тяло трябва да се защитава срещу същите видове прооксиданти, и така, всъщност ние сме развили набор от невероятни антиоксидантни ензими, който е ефективен, но не и непогрешим. Свободните радикали могат да разрушат нашите защити, да причинят щети, които се натрупват с възрастта, което води до различни заболявания, причинявайки накрая фатални промени. Ето тук се намесват растенията.
Растителните, богати на антиоксиданти, храни традиционно съставляват основна част от нашата диета, и затова не е трябвало да еволюираме до някаква невероятна антиоксидантна система. Просто можем да оставим растенията в диетата ни да отнемат малко от тежестта, като например да не се занимаваме с образуването на витамин С, нека оставим плодовете да го направят. Използването на растенията като патерица може също така да облекчи натиска за по-нататъшно еволюционно развитие на нашите собствени защити, което означава, че сме станали зависими от това да получаваме много растителни храни в нашата храна и когато не го направим, може да понесем неблагоприятни последици за здравето.
Дори и по време на каменната ера това може би не е било проблем. Едва наскоро започваме да се отказваме от целите растителни храни. Дори и съвременните палео и нисковъглехидратни защитници може би ядат повече зеленчуци от хората на стандартно за запада хранене. Има такова схващане, че хората с нисковъглехидратно хранене се хранят предимно с: говеждо месо, бекон и масло, но това е само една малка част. Това, на което наблягат, са салатите. Първото нещо, за което една интернет общност на нисковъглехидратен режим казва, че яде в повече, са зеленчуците – страхотно!
Ако хората искат да намалят приема на въглехидрати чрез размяна на нездравословна храна със зеленчуци, не това е проблемът. Проблемът е промяната към храни от животински произход. По-голямо придържане към нисковъглехидратната диета, с високо съдържание на животински източници на мазнини и протеини е свързана с по-висока смъртност, например, след сърдечен удар, което означава, че така те си съкращават живота.
Ако има поне една поука от проучванията върху диетите на нашите предшественици, може би това е, че диетите, основани предимно на растителни храни, подпомагат здравето и дълголението.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/whats-the-natural-human-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев