Испанците, които живеят в САЩ, обикновено имат по-ниско образование, висок процент на бедност и по-лош достъп до здравни услуги. Те представляват сякаш крайната парадигма на неравенството в здравеопазването. Най-висок процент неосигурени, най-нисък процент на здравни прегледи и консултиране и най-ниски нива на контрол над кръвно налягане и кръвна захар и други показатели на недостатъчна грижа за здравето. И така, латиноамериканците, които живеят в САЩ, трябва да имат някаква мрачна статистика за здравето на обществото си, нали?
Според последните национални данни, продължителността на живота на белите мъже и жени е 76 и 81 години. Животът на чернокожите мъже и жени са съкратени с още години. Как се справят латиноамериканците? Учудващо, те побеждават всички!
Латиноамериканците живеят най-дълго! Това се нарича латиноамериканският парадокс. Испанците имат 24% по-нисък риск от преждевременна смърт и по-нисък риск от девет от водещите 15 причини за смърт, значително по-малко рак и сърдечно-съдови заболявания. Това било забелязано за първи път преди 30 години, но разбираемо се посрещнало с голяма критика.
Може би данните не са били надеждни? Не, не изглежда това да е причината. Може би единствено най-здравите хора мигрират? Оказва се, че точно обратното е вярно. Тогава винаги има теория за отклонението на сьомгата, според която може би латиноамериканците се завръщат в родната си страна да умрат и затова не се отчитат в статистиките за смъртност. Но тази теория също не е вярна. Систематичните прегледи потвърждават наличието на латиноамериканския парадокс, и така, като се имат предвид силните доказателства, може би е време да го приемем и преминем към разбиране, „Чакайте малко! Защо живеят толкова дълго?“ И разберете причината.
Самото съществуване на латиноамериканския парадокс може да представлява голяма възможност за идентифициране на защитен фактор за сърдечно-съдови заболявания, приложими за останалата част от населението. Преди всичко, каквото и да се случва, е достатъчно силно, за да преодолее неблагоприятните последици от бедността, езикови бариери, ниските нива на образование, здравната грамотност, качеството на здравеопазването и застрахователното покритие.
Преди обаче да изградим твърде високи надежди, дали това не е просто генетично? Не, защото докато латиноамериканците, родени в друга държава, се приобщават към Съединените щати, след като приемат американския начин на живот, смъртността им се покачва. И така, какви положителни здравословни навици могат да обяснят дълголетието на латиноамериканците?
Може би те спортуват повече? Не, латиноамериканците изглежда живеят още по-заседнал начин на живот. Наистина пушат по-малко, парадоксът обаче продължава да съществува дори и след като се вземе предвид това. Може би е храната им. След като се приобщят, те започват да ядат повече преработени храни, животински храни и по-малко растителни храни, а може би и една растителна храна по-специално – боб. Може би причината, поради която латиноамериканците живеят по-дълго, е, че те ядат повече бобови растения.
Въпреки че латиноамериканците представляват само около 10% от населението, те изяждат по една трета от всички бобови в САЩ, като средно се изяжда до 4 или 5 пъти повече боб на глава от населението, няколко килограма на месец за разлика от няколко килограма годишно.
И това може да обясни латиноамериканския парадокс, защото бобовите, боб, грах, нахут и леща успокояват системното възпаление. Това е механизмът, който се предлага по отношение на здравето на белите дробове. Докато пушенето на цигари и замърсяването на въздуха причиняват белодробно възпаление, което увеличава риска от емфизем и рак на белия дроб, когато ядем боб, добрите бактерии в червата вземат фибрите и устойчивото нишесте и образуват късо верижни мастни киселини, които се поглъщат обратно в нашата система и намаляват на системното възпаление, което не само потиска развитието на рак на белия дроб, но и на други видове рак в цялото тяло.
Ето данните за белите дробове на латиноамериканците (в червено), които имат най-ниски проценти на на ХОББ и рак на белия дроб, а и също имат по-ниски проценти на рак на пикочния мехур, рак на гърлото, колоректален рак както за мъжете, така и за жените.
Цялата тази концепция за системно възпаление също се подкрепя и от факта че когато латиноамериканците получат рак на белия дроб или на дебелото черво или рак на гърдата, имат подобрен процент на преживяемост, а може би и същото е с оцеляване след инфаркт или инсулт. Намаляването на цялото възпаление на тялото може да бъде важно, както за превенция, така и за оцеляване.
Сега, азиатските американци (тук в зелено) също изглежда имат някаква защита, което може да се дължи на факта че те също ядат повече бобови, под формата на тофу и други соеви храни, тъй като приемът на соя е свързан както с предотвратяване на рак на белите дробове, така и с оцеляване след рак на белите дробове.
Сега, латиноамериканците също така ядат и повече царевица, домати и люти чушки. Една четвърт от храната в Мексико съставлява царевични тортили, и мексиканските американци, родени в Мексико, и мексиканските американци, родени в САЩ, продължават да ядат повече от общото население. Ако погледнем процентите на рака по света, не само че консумацията на боб е свързана с по-малко рак на дебелото черво, гърдата и простатата, но и консумацията на ориз и царевица изглежда има защитна роля.
Разбира се, след НАФТА, мексиканската диета се е променила така че да включи повече сода, преработени и животински храни, а и процентът затлъстели бързо настига нашия в САЩ.
В САЩ латиноамериканците ядат повече плодове и зеленчуци от други групи от населението, около 6 до 7 порции на ден, но все пак дори не достигат препоръчителния минимум от 9 порции. Така че диетата им все пак може да се подобри. Да, латиноамериканците може да има само наполовина шансовете да умрат от сърдечно-съдово заболяване, но това все още е причина номер 1 за смърт сред тях. Ето защо настоящите резултати не трябва да се тълкуват погрешно със значение, че сърдечно-съдовите заболявания са рядкост сред латиноамериканците.
Така че, в идеалния случай те ще трябва да ядат още повече цели растителни храни. Но едно нещо, което всеки може да си извлече като поука от латиноамериканския парадокс, е, че заедно с преминаването към по-растителна диета, като цяло, бобовите храни могат да бъдат мощен инструмент в превенцията и лечението на хронични заболявания.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-hispanic-paradox-why-do-latinos-live-longer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари