В първоначалното описание на болестта на Паркинсон не от някой друг, а от самия д-р Джеймс Паркинсон, той описва характерна черта на заболяването: запек, торпични или мързеливи черва, което може да предхожда диагнозата с много години. Всъщност честотата на изхождането може да бъде предсказуема. Мъжете с по-малко от 1 изхождане на ден имат четири пъти по-голяма вероятност от развитие на Паркинсон, средно 12 години по-късно. Сега, това може да бъде просто наистина ранен симптом на заболяването, свързано с намален прием на вода. Много пациенти с Паркинсон съобщават, че никога не изпитват чувство на голяма жажда и може би това е довело до запек – или, обратното, запекът може да увеличи риска от болест на Паркинсон, тъй като запекът води до по-дълъг престой на отпадъчните вещества в червата и по този начин до по-голяма абсорбция на потенциални невротоксини от храната.
Да, има две проучвания, които предполагат връзка между запека и Паркинсон, но в същото време има 38 проучвания, които свързват болестта с излагането на пестициди. И до сега над сто проучвания свързват пестицидите с повишен риск от 80%.
Сега много от тези проучвания се отнасят до професионалната сфера, като земеделците, които могат да намалят риска си от Паркинсон чрез носене на ръкавици и изпиране на дрехите си. Но Паркинсон също е свързан и с излагането на околната среда. Приблизително 450 милиона килограма пестициди се прилагат ежегодно в САЩ, и само живеенето или работата в райони със сериозно пръскане, може да увеличи риска от Паркинсон. И същото е и с използването на пестициди вкъщи. Не осъзнавах колко обичайно е използването на пестициди в домакинствата, но според това проучване от UCLA може да не е много добра идея.
Пестицидите могат да причинят мутации на ДНК, които повишават чувствителността към заболяването или играят по-пряка роля. Вижте, много невродегенеративни заболявания изглежда са причинени от натрупването на неправилно нагънати протеини. При Алцхаймер това е протеинът амилоид бета, при Кройцфелд-Якоб и болестта на луда крава това са прионите, при Хънтингтън това е различен вид протеин, а при Паркинсон това е един протеин, наречен алфа синуклеин. И разнообразие от пестициди – 8 от 12 тествани – са успели да предизвикат натрупване на синуклеин в човешките нервни клетки, поне в съд на Петри.
Натрупването на синуклеин може да играе роля в убиването на специализирани нервни клетки в мозъка, 70% от които ще са изчезнали към момента, в който се появят първите симптоми. Пестицидите са толкова добри в убиването на тези неврони че те се използват в опит да се пресъздаде болест на Паркинсон при лабораторните животни. Има ли някакъв начин да се спре процеса? Ами, все още няма лекарства, които да могат да предотвратят натрупването на протеини.
Ами флавоноидните фитонутриенти, естествените съединения, които се съдържат в определени плодове и зеленчуци? Те могат да пресекат кръвно-мозъчната бариера и може да имат неврозащитни ефекти. Така били тествани 48 различни растителни съединения, за да се види дали някое от тях би могло да спре слепването на синуклеиновите протеини в малките фибри, които запушват клетката. И открили разнообразие от флавоноиди, които не само могат да потискат образуването на паяжинообразни синуклеинови фибри, но някои дори могат да ги разградят. Оказва, че флавоноидите всъщност могат да се свържат към синуклеиновите протеини и да ги стабилизират.
Ето някои здрави мозъчни клетки; стрелките са насочени към невритите, ръцете, които нервните клетки използват за общуване помежду си. Ето обаче какво се случва след излагане с пестициди. Клетката е увредена, прибира малките си ръце. Но ако първо инкубирате нервните си клетки с екстракт от боровинки, нервната клетка изглежда по-способна да издържи на въздействието на пестицидите. Така че това означава, че флавоноидите в храната може да се преборят с Паркинсон, докато си говорим, и здравословното хранене може да бъде ефективно при предотвратяването и дори „лечението“ на заболяването.
Но това били експерименти в съд на Петри в лаборатория. Има ли някакви доказателства, че хората, които хапват горски плодове, са защитени от болестта на Паркинсон? Ето това изследване, публикувано преди цяла вечност, което предполага, че консумацията на боровинки и ягоди има защитна роля, но това е много малко проучване и резултатите не са статистически значими, ето защо до сега не съм вадил изследването. Но това беше най-доброто, което имахме… до сега.
Тези, които ядат разнообразие от фитонутриенти, имат по-малка вероятност да развият Паркинсон, особено по-високият прием на горски плодове, е свързан със значително по-малък риск. Съпътстващата статия, „Ябълка всеки ден, за да се предпазим от Паркинсон“ заключава, че е необходимо повече проучване, но до тогава по една ябълка на ден би било добра идея да се консумира. Разбира се, това идва от мъж. Ябълките изглежда имат предпазна роля срещу Паркинсон за мъжете, но не и за жените, всеки обаче изглежда има ползи от консумацията на горски плодове.
Просто не е добре да смесваме горските плодове със сметана, тъй като млякото може да бъде замърсено със същия този вид невротоксични остатъци от пестициди, открити в мозъка на жертвите на Паркинсон.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/berries-vs-pesticides-in-parkinsons-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев