До края на 20-ти век заболяването от недостиг на витамин D, рахит, е широко разпространено, благодарение на градския живот, със сянката на сградите и саждите от въглища във въздуха. Млечната промишленост се възползва от възможността да обогатява млякото с витамин D, също както и бирената индустрия. „Бирата е полезна за вас!“, гласи рекламата, но бирата с витамин D е още по-полезна, така че пийте всеки ден. Сега има по-здравословни обогатени опции, като например портокаловия сок, обогатен с витамин D, но за да достигнем препоръчителните нива на прием, може да отнеме 15 до 20 чаши обогатено мляко, бира и/или сок всеки ден. Така че, за да получите такива дози, това наистина се свежда до слънце или добавки.
Слънчевата светлина доставя между 90% и 95% витамин D за повечето хора. Заплахата от рак на кожата е реална, тя обаче идва най-вече от хронично прекомерно излагане на слънце и слънчеви изгаряния. Има твърде малко доказателства, че минималното умерено излагане на слънчева светлина значително ще увеличи риска от рак на кожата. Въпреки че защо да приемаме такъв риск изобщо, когато можем да си доставяме витамин D под формата на добавка? Но в името на темата на видеото, какво би станало, ако добавките не съществуваха?
Ами ако просто се опитаме да балансираме положителните и отрицателните ефекти от излагането на слънце? От една страна, имате организации като Американската академия по дерматология, която препоръчва никой да не се излага на директна слънчева светлина без слънцезащита. В края на краищата, UV лъчите на слънцето са доказано канцерогенни и са виновни за около половината от всички кавказки злокачествени образувания, като солариумите са обвинявани в това, че омаловажават риска.
Дори тези, които приемат пари за изследвания от индустрията за придобиване на тен, признават, че прекомерното излагане на слънце може да увеличи риска от рак на кожата, но спорят по отношение на умереността, подкрепяйки твърдението за „умерено излагане на слънце“ и обвиняват индустрията на слънцезащитните продукти за това, че прекомерно надува риска; въпреки че е по-трудно да се оспорят мотивите на дерматолозите, които по същество се противопоставят на техния финансов интерес, тъй като ракът на кожата е начинът, по който си изхранват прехраната. Загрижеността, изразена от защитниците на UV лъчите, е, че „слънцефобската пропаганда“ може да причини повече вреда, отколкото полза, посочвайки проучвания като това: едно шведско проучване установява, че хората, диагностицирани с рак на кожата са склонни да живеят по-дълго и имат по-малко сърдечни удари и фрактури на бедрената кост.
Медиите, разбира се, обичат това и имат заглавия като тези: „Хората, които се пекат на слънце, живеят по-дълго!“ Въпреки че само естественото излагане на UV лъчи е свързана с намалена смъртност. Изкуственото излагане на UV лъчи, като солариумите, е свързано с повишена смъртност. Е, тогава това вероятно няма нищо общо с витамин D. Тогава защо тези, които тичат навън достатъчно, за да развият рак на кожата, живеят по-дълго? Може би защото тичат навън на открито. По-честото движение може да обясни защо тези хора живеят по-дълго. И тук в САЩ по-голямото излагане на UV лъчи е свързано с по-кратък, не по-дълъг живот.
Има моделиращи проучвания, като това, според което най-малко 50 000 случаи на смърт от рак в Америка може да се дължат на ниски нива на витамин D, които биха могли да се избегнат с по-голямо излагане на витамин D, а това би могло да е причина за смърт най-много на 12000 американци, заради рак на кожата. Така че ползите ще надвият рисковете, но отново, защо ни е да приемаме някакви рискове изобщо, след като можете да си набавите целия витамин D, от който се нуждаете, от добавки?
Всъщност, от къде са взели тези данни за това, че витамин D предотвратява вътрешните ракови заболявания? От интервенционни проучвания, включващи прием на витамин D под формата на добавки от хора; а не от излагане на хората на UV лъчи. Така че в края на краищата няма много противоречия. След това въпросът е оформен като необходимост да се избере между по-малкото от двете злини: рак на кожата или вътрешни ракови заболявания от дефицит на витамин D, но се пренебрегва факта, че има и трети начин. Докато сме еволюирали, не сме живеели достатъчно дълго, за да се притесняваме от рак на кожата, а витамин D не е бил достъпен в близкия магазин.
А ако просто искате да изглеждате по-атрактивни, какво ще кажете за това да приемате повече плодове и зеленчуци? Когато хората с висок прием на кейл били сравнени с хората с висок прием на UV лъчи, златистият блясък от каротеноидните фитонутриенти спечелило, същото е установено и при азиатците и афро-американците. Така че бих предложил щандовете за свежи плодове и зеленчуци като начин да си набавите полезен здрав тен.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-and-benefits-of-sensible-sun-exposure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари