През 1908 г. се наблюдава наличие на кристали на холестерола в пролифериращите области на рака, което предполага, че може би холестеролът по някакъв начин е свързан с регулацията на разпространението на рака. Един век по-късно вече е ясно, че натрупването на холестерол е основна характеристика на раковата тъкан, а последните данни показват, че холестеролът може наистина да играе важна роля в развитието на раковите заболявания, включително рак на гърдата, рак на простатата и колоректален рак.
Може би това би могло да обясни защо консумацията на яйца е свързана с повишен риск от рак на гърдата. И наистина, един систематичен преглед на доказателствата предлага, че приемът на холестерол увеличава риска от рак на гърдата и колкото повече холестерол приемате, толкова по-голям изглежда е рискът. Но защо?
Едната идея е, че продължителното ядене на храни, богати на холестерол, предизвиква хронична самовъзпалителна реакция, а ние знаем, че хроничното възпаление може да доведе до начало на поява, подпомагане и развитие на тумори. Вярно е, че напръскването с малко холестерол върху белите кръвни клетки в епруветка може да предизвика освобождаване на възпалителни съединения, а LDL холестеролът може да предизвика пролиферация и инвазия на рак на гърдата. Но отново, това е в лабораторни условия, където може да се види как раковите клетки на гърдата могат да мигрират почти два пъти по-далече в рамките на един ден в съд на Петри при наличието на LDL холестерол. Ами при хората?
Е, нивото на LDL холестерола в кръвта на жени, диагностицирани с рак на гърдата, изглежда че е фактор, който предвижда прогресията на тумора. Около две години след операцията/ химиотерапията/радиацията нито една от жените в групата с най-ниските нива на LDL холестерола не е имала повторна поява на рак. Не може да се каже същото за жените с по-висок холестерол. Знаем, че холестеролът може да причини възпаление в артериалните стени. Може би също така оказва ефект върху появата на рака на гърдата и прогресирането му? Предполага се, че високите нива на холестерол могат да имат ефект на захранване на раковите клетки. И наистина жените с рак на гърдата, които по случайност приемат и статини за понижаване на холестерола, изглежда живеят около 40% по-дълго преди ракът отново да се върне. Данните обаче не са достатъчно добри, за да се гарантира, че ползите от лекарството надвишават рисковете, въпреки че понижаването на холестерола с хранене може да осигури най-доброто и от двете страни. Но какво общо има това с холестерола от храната?
Разбира се, проучванията върху животни показват, че ако храним мишки с холестерол, можем да ускорим развитието на рака, екстраполация при хората е трудно да се направи, защото холестеролът от храната има ограничен ефект върху нивата на холестерола в кръвта при хората. По този начин холестеролът от храната може просто да бъде показател за начин на живот, водещ до проблеми, свързани със здравето, включително и рак. Може би хората са по-склонни да смилат бекона и яйцата си с цигари, а не да ядат овесена каша? Трудно е да си представим как холестеролът от храната сам по себе си може да подпомогне развитието на рака. Но всичко това наскоро се променя с откритието, че 27-Хидроксихолестерол, метаболит на холестерола, може да функционира като естроген и да увеличава пролиферацията на повечето ракови клетки на гърдата.
И така, причината не е само в самия холестерол, но и в това, в което той се превръща в тялото. Учените отдавна се опитват да разберат защо жените със сърдечно-съдови рискови фактори са по-склонни да развият рак на гърдата. Сега може би знаем. Откритието, че метаболитът с най-голямо съдържание на окислен холестерол в кръвта ни може да има естрогенни ефекти може да обясни връзката между високия холестерол и развитието и прогресирането на рака на гърдата и рака на простатата. Да, 27-Хидроксихолестеролът също така стимулира разпространението на раковите клетки на простатата, което увеличава растежа с около 50%.
И преди сме разглеждали ролята на оксихолестеролите в подпомагането на окислителните и възпалителните процеси при дегенеративни заболявания като Алцхаймер и сърдечно-съдовите болести, но сега изглежда, че окисленият холестерол може да играе роля и в трите етапа на развитието на тумора: поява, подпомагане и развитие на рака. Не само че се насърчава растежа на раковите клетки на гърдата, но и се предизвиква тяхното нахлуване и миграция, което има потенциала да улесни появата на метастази на рака на гърдата чрез потискане на противораковия имунитет, което впоследствие предизвиква ангиогенеза: подпомагане на туморите на гърдата да свържат кръвоснабдяването си.
Всичко това е подкрепено от няколко линии доказателства, които сочат към патологичната роля на този холестеролен метаболит. Да, можете да давате холестерол на мишките, нивата им на оксистерол се покачват и туморите се ускоряват. Също така изглежда, че това драстично ускорява разпространението или метастазите от туморите на гърдата към други органи. Но обръщайки се към проби от човешки тъкани от гърдите, учените установяват, че по-агресивните тумори имат по-високи нива на ензима, който превръща холестерола в 27-HC. При пациентите с рак на гърдата с тумори с положителен естрогенен рецептор, съдържанието на 27-Хидроксихолестерол в тъканите от гърдата се увеличава като цяло и особено в самия тумор, до такава степен, че циркулиращите в кръвта нива на оксистероли могат един ден да бъдат използвани като прогнозиращ фактор. И пациентите с рак на гърдата с ниски нива на ензима в тумора, който разгражда 27-HC, не доживяват толкова дълго, колкото жените, които могат да го детоксикират по-добре. Изводът е, че някои тумори на гърдата, причинени от естрогена, могат да разчитат на 27-HC за своя растеж, когато естрогенът не е достъпен. И това може да обясни втората мистерия за рака на гърдата.
Над 80% от случаите на рак на гърдата започват като реакция на естрогена и така, това, което правим, е да използваме хормонални блокери, или ароматазни инхибитори, които да спрат образуването на естроген преди всичко останало, или тамоксифен, който да блокира действието му. Въпреки ефикасността на тези лекарства, много пациенти се връщат с рецидивиращи устойчиви тумори. И ето тук окисленият холестерол може да вземе участие. 27-Хидроксихолестеролът може да ускори растежа на рака на гърдата без естроген, което може да обясни защо понякога тези блокери на естроген не работят.
И накрая, 27-Хидроксихолестеролът може да обясни защо пациентите с рак на гърдата с по-високи нива на витамин D изглежда, че живеят по-дълго. Добавянето на витамин D намалява нивата на 27-Хидроксихолестерол в кръвта. Най-добрият начин обаче може би е просто да се намали общият холестерол. При намаляване на холестерола ще се намали и окисленият холестерол. Така че откритието на тази роля на холестерола е всъщност много добра новина, тъй като холестеролът е силно податлив рисков фактор, както заради начина на живот, така и заради интервенциите с храна или лекарства. Последиците от тези открития, според главния изследовател е, че понижаването на холестерола с промени в храненето или лекарства може да намали риска от рак на гърдата при жените или да забави растежа на тумора.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxidized-cholesterol-27hc-may-explain-3-breast-cancer-mysteries
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев