Емануел Кант, философът от 18-ти век, описва химията на своето време като наука, но не точно наука, защото не е основана на математиката – поне не до след един век по-късно. Същото може да се каже и за биологията, науката за живота.
В математиката, физиката, квантовата физика и т.н., има константи: физически величини, които се считат както за универсални, така и за непроменливи. Биологията обаче е била считана за твърде сложна, твърде объркана, за да бъде управлявана от прости, естествени закони, но през 1999 г. един теоретичен физик на високата енергия от Лос Аламос се обединява с двама биолози, за да опише универсалните мащабни закони, които изглежда са приложими навсякъде. Има ли някакви клинични последици от този вид теории?
Е, едно невероятно наблюдение било публикувано. Броят на ударите на сърцето за един живот е забележително подобен, като започнем от хамстерите и завършим до китовете. Така че, въпреки че мишките живеят по-малко от две години, сърцето им бие с 500 до 600 удара в минута – до десет удара в секунда, докато сърцето на костенурка от Галопагоските острови бие 100 пъти по-бавно, но те живеят около 100 пъти по-дълго.
Има такава забележителна последователност в броя удари на сърцето, които животните получават през живота си, че изниква един провокативен въпрос, „Може ли човешкият живот да се удължи като се забави сърцето?“ С други думи, ако хората са предопределени да имат около три милиарда удари на сърцето през живота си, тогава дали намаление на средния пулс ще може да удължи живота им? Това не е само някакъв академичен въпрос. Ако именно това е начинът на работа, то тогава може да е изчисли, че намаляването на сърдечната честота от над средно 70 удара в минута към това, което много спортисти имат, 60 удара в минута, може теоретично да увеличи живота с над едно десетилетие.
Изглежда малко налудничаво, но именно така работи научният метод: започвате с наблюдение, както тези поразителни данни за сърдечните удари, и след това правите информирано предположение или хипотеза, която можете после да тествате. Как може да се демонстрира ефект на удължаване на живота със забавяне на сърдечния ритъм при хората?
Е, може би първият опит в тази посока ще бъде да се види дали хората с по-бавен сърдечен ритъм живеят по-дълъг живот, като за съжаление няма лекарство, със способност само да намали сърдечния ритъм, което може да се даде хората, тъй като лекарства, като бета блокерите, намаляват сърдечния ритъм, но също намаляват и кръвното налягане, така че това няма да е идеален случай за разследване на проблема, но поне можем да изследваме тази първа част за това дали хората с по-бавен сърдечен ритъм живеят по-дълго.
И наистина, от натрупаните досега доказателства знаем, че бързият сърдечен ритъм в покой, което означава колко бързо бие сърцето ни, когато просто седим и си почиваме, е свързан с увеличаване на смъртността на населението като цяло, както и на хората със заболявания. По-бързият сърдечен ритъм може да доведе до по-висока смъртност. По-бързият сърдечен ритъм в покой е свързан с по-кратка продължителност на живота и се счита за силен независим рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и сърдечна недостатъчност. Можете да видите как хората с по-бърз сърдечен ритъм имат около два пъти по-голяма вероятност в следващите 15 години да изпитат сърдечна недостатъчност. При хора на средна възраст и по-възрастни хора, при мъже и жени. И най-важното е, че тази връзка между това колко бързо бие сърцето ни и колко бързо протича живота ни е независима от физическата активност.
Отначало си казах, разбира се, по-ниският сърдечен ритъм в покой е свързан с по-дълъг живот. Кой има наистина бавен пулс? Спортистите. Както виждате, колкото повече физически сме във форма, толкова по-нисък е пулсът ни в покой. Но не, те установяват, че независимо от нивото физическа форма хората с по-бърз сърдечен ритъм в покой се справят по-зле отколкото хората с по-бавен сърдечен ритъм, така че изглежда, че това не е просто показател на риска, но и рисков фактор сам по себе си, независимо от това в каква форма сме или колко се движим.
Защо? Ами, ако сърдечният ни ритъм работи 24 часа в денонощието, дори и когато спим, целият този пулсиращ стрес може да разруши някои от еластичните влакна в артериалната стена, което води до втвърдяване на артериите ни. Това не позволява достатъчно време на артериите ни да се отпуснат между ударите, и така, колкото по-бързо бие сърцето ни, колкото по-сковани са нашите артерии, но има и всякакви други видове теории как повишеният сърдечен ритъм може да намали времето ни на Земята. Независимо от това, тази връзка вече е добре позната.
И това не е просто показател за скрита патология… Не е само показател на възпалението…
Причината, поради която е важно да различим рисковите фактори от рисковите показатели, е че ако контролираме рисковите фактори, контролираме риска, но само рисковият показател, няма да има никакво значение дали сме намалили сърдечния си ритъм. Но сега имаме доказателства дори от проучванията върху лекарства – сега, когато всъщност има лекарства, които просто повлияват само върху сърдечния ритъм – че намаляването на сърдечния ритъм намалява и смъртността.
Вече е установено в поне дузина проучвания до сега. Всъщност не искаме сърцето ни да бие повече от около един удар в секунда в покой. Можете да измерите пулса си сега! За максимална продължителност на живота целта е един удар в секунда, за да победим времето. Но не се притеснявайте, ако сте твърде бързи; сърдечният ритъм е променлив рисков фактор. Да, има лекарства, но има също така и режими в начина ви на живот, които могат да намалят пулса… което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/finger-pulse-longevity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!