Според едно скорошно проучване, броят на американците, които казват, че ядат „малко или много всичко, което поискат“, е постоянно голям, и за съжаление диетата им включва твърде малко плодове и зеленчуци, както и твърде малко разнообразие. Половината от всички порции плодове се поемат само от 6 храни: портокалов сок, банани, ябълков сос, ябълки, грозде и диня. И половината от зеленчуците се състоят от маруля айсберг, замразени картофи, пресни картофи, картофен чипс и консервирани домати. Не само че не ядем достатъчно и пропускаме най-здравословните плодове – горските плодове и най-здравословните зеленчуци – тъмнозелените листни зеленчуци, но и разнообразието от плодове и зеленчуци липсва.
Защо има значение хранителното разнообразие? Защото различните храни могат да засегнат различни проблеми. Зелето, карфиолът, броколите и брюкселското зеле са свързани с по-нисък риск от рак на дебелото черво в средната и дясната част на тялото ни, докато рискът от рак на дебелото черво от лявата страна на тялото ни изглежда е по-нисък чрез прием на моркови, тикви и ябълки. Така че различните плодове и зеленчуци могат да доведат до различни рискове за рак на различни части дори на един и същ орган.
Разнообразието е подправката на живота и може да го удължи. Независимо от количеството, консумацията на разнообразие от плодове и зеленчуци може да намали риска от рак на белите дробове, което означава, че ако двама души изяждат едно и също количество плодове и зеленчуци, този, който изяжда по-голямо разнообразие може да има по-малък риск.
И не само за рак. В едно проучване с хиляди мъже и жени се оказва, че по-голямото количество зеленчуци и по-голямото разнообразие може само по себе си да бъде от полза за намаляване на риска от диабет тип 2. Дори и след премахване на ефектите от количеството, увеличаването на разнообразието на плодовете и зеленчуците с по две на седмица е свързано с 8% намаление на честотата на поява на диабет. Защо? Може да се дължи на индивидуални или комбинирани ефекти от много различни биоактивни съединения, съдържащи се в плодовете и зеленчуците, като по този начин консумирането на голямо разнообразие ще увеличи вероятността за консумиране на повече от тях.
Всички зеленчуци могат да предложат защита срещу хронични заболявания, но всяка една растителна група съдържа уникална комбинация от тези фитонутриенти, което ги отличава от другите групи. Тъй като всеки зеленчук съдържа уникална комбинация, трябва да се приема по-голямо разнообразие от зеленчуци, за да се получат всички ползи.
Има ли значение обаче дали си набавяме алфа-каротин или бета-каротин? Антиоксидантът не е ли антиоксидант? Не, установено е, че фитохимикалите се свързват със специфични рецептори и протеини в тялото ни. Например, изглежда, че има рецептор за зелен чай в нашето тяло, рецептор за EGCG, основен компонент на зеления чай. Съществуват свързващи протеини за фитонутриентите в гроздето, лука и каперсите. Вече съм говорил и преди за рецепторите за броколи. Наскоро беше открит рецептор на клетъчната повърхност за едно хранително вещество, което се намира в обелките от ябълки. И важното е, че тези целеви протеини се смятат за абсолютно необходими, за да могат тези растителни храни да правят това, което правят, но те могат да го направят, само ако реално ги ядем.
Точно както е по-добре да се изяде един цял портокал, отколкото просто да вземете хапче за витамин С, защото в противен случай ще изпуснем всички други прекрасни неща в портокалите, които ги няма в хапчето, също така ако изядем една ябълка, няма да изпуснем всички тези прекрасни неща, съдържащи се в ябълките, които ги няма в портокала. Когато става дума за уникалния профил на фитонутриентите от всеки плод и зеленчук, това е като да сравняваме ябълките с портокалите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/1-specific-receptors-specific-fruits-vegetables
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев