Историческите примери за успешни спортисти на растително хранене варират от гладиаторите в древен Рим до индианците в Тарахумара, които тичат по 260 км. на състезание само заради забавлението, шест маратона един след друг. Но те не са били проучвани преди края на миналия век, което показва отвъд всяко разумно съмнение, че спортистите, който редовно ядат месо, имат далеч по-ниска издръжливост дори в сравнение с вегетарианци със заседнал начин на живот, което означава, че причината не е, че вегетарианците са спечелили просто защото са тренирали по-усилено или нещо такова. Със сигурност растителното хранене има предимства, като например повече антиоксиданти, които да се борят с оксидативния стрес, предизвикан от спорта, противовъзпалителния характер на много растителни храни, които могат да ускорят възстановяването на мускулите и силата. Но трябва ли да ядете по този начин години наред или десетилетия или през целия си живот, за да получите тези очевидни ползи?
Ами ако вземем няколко момчета от Тексас, които се хранят със стандартната за Тексас диета, направим им тест за максимално физическо натоварване и след това ги накараме да спрат месото за четири дни. Казваме им за съществуването на бурито с боб после след четири дни отново ги тестваме, като измерваме времето до изтощение, докато бягат на пътеката, за да видим колко минути могат да издържат без да се сринат? И се оказва, че има значителна разлика в полза на вегетарианската диета, която увеличава времето до изтощение с около 13%. Всеки от тях, всички петима, постигнали по-дълго време преди изтощение, при следване на вегетарианска диета.
Но кой може да ми каже фаталния недостатък в това проучване? Някой сеща ли се? Всички имали една и съща последователност: първо месо, после вегетарианско. И всеки път когато правите един и същ тест за втори път, може да се справите по-добре, само защото сте по-наясно с него. Ако вече след това те са започнали отново да ядат месо и представянето им е по-лошо по време на третия тест, значи може и да сме открили нещо, но това не е много убедително. И дори ако ефектът е реален, причината може да не е намаляването на месото, а следствие на подобрения запас от гликоген заради приема на повече въглехидрати или нещо подобно.
Ако сравните спортисти, приемащи месо със спортисти вегетарианци при състезание от 1000 км. – чували ли сте за 5к? Това е 1000к! и направите така че и двете диети да имат един и същ процент въглехидратите, скоростта за изминаване на трасето ще е еднаква, а общото време ще се различава само с по няколко часа.
Същото нещо е и при спринта. Разделяме хора в групи с вегетарианско или смесено хранене и няма да има значителна разлика в силата на спринтирането между двете групи. Стига се до заключението, че „строгото“ вегетарианство няма никакви очевидни странични ефекти, но и никакви видими предимства.
Същото със силовите тренировки. Измерете максималното доброволно свиване на двата бицепса и четириглавите бедрени мускули преди и след всеки хранителен период и няма да има значителна разлика. Ако съберем заедно всички проучвания, които сравняват физическите резултати в тези видове рандомизирани контролирани проучвания, където хората ядат растителна храна само за няколко дни или седмици, изглежда, че няма да има разлика – поне не голяма – между диета на основата на вегетарианска храна и всеядна диета в мускулите, мускулната сила или аеробното представяне.
В дългосрочен план обаче растителната диета може да бъде благоприятна както за издръжливостта, така и за здравето. Въпреки че спортистите са по-скоро заинтересовани от представянето си, растителното хранене също така осигурява и дълготрайни ползи за здравето и намаляване на риска от хронични заболявания, свързани с намален риск от развитие на коронарна болест на сърцето – убиец номер едно на мъжете и жените – рак на гърдата, колоректален рак, рак на простатата, диабет тип 2, инсулинова резистентност, хипертония, катаракта и деменция. Няма значение колко си във форма, ако си мъртъв.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vegetarian-muscle-power-strength-and-endurance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев