Всички хранителни вещества идват от слънцето или почвата. Витамин D, „витаминът на слънцето“, се създава, когато кожата е изложена на слънчева светлина. Всичко друго идва от земята. Минералите произхождат от земята, а витамините – от растенията и микроорганизмите, които растат в нея.
Калцият в млякото на кравата (и нейният 90-килограмов скелет) идват от всичките растения, които тя изяжда, които пък са си го набавили през почвата. Можем да премахнем от уравнението мучащият посредник и да си набавим калций директно от растенията.
От къде си набавяте протеини? Протеините съдържат незаменими аминокиселини, което означава, че тялото ни не може да ги направи само, ето защо е есенциално важно да си ги набавим от храната. Но и други животни също не ги произвеждат сами. Всички незаменими аминокиселини произхождат от растения (и микроби) и всички растителни протеини съдържат всички незаменими аминокиселини. Единственият наистина „непълен“ протеин в храната е желатинът, на който му липсва аминокиселината триптофан. Така че единственият източник на протеини, от който не може да си набавите всичко, е желето.
Както вече споменах, тези с растително хранене, имат средно две пъти по-голям прием на протеини от дневното изискване. Тези, които не знаят как да си набавят протеини с растително хранене, не знаят какво е боб! Схващате ли? Това е за количеството протеини. Ами качеството?
Идеята, че растителният протеин е по-нисшестоящ от животинския протеин възниква след изследвания, извършени върху гризачи преди повече от един век. Учените открили, че бебетата плъхове не растат толкова добре само чрез растително хранене. Но бебетата плъхове не растат много добре и на човешка кърма, означава ли това, че не трябва да кърмим бебетата си? Абсурдно! Това са плъхове. Кърмата на плъховете има десет пъти повече протеини от човешката кърма, защото плъховете растат около 10 пъти по-бързо от човешките бебета.
Вярно е, че някои растителни протеини имат сравнително ниско съдържание на някои незаменими аминокиселини. Така че преди около 40 години дойде на мода митът за „комбиниране на протеините“ – буквално: списание Vogue от февруари 1975 г. Идеята е, че трябва да приемаме „допълващи се протеини“ заедно, например ориз и боб, за да компенсираме за относителните дефицити. Тази заблуда беше опровергана преди десетилетия, митът, че растителните протеини са непълни, че растителните протеини не са толкова добри, че човек трябва да комбинира протеините си по време на хранене. Всички те са отхвърлени от науката по хранене като митове преди много десетилетия, но много хора в медицината очевидно не са получили съобщението за това. Д-р Джон Макдъгъл призовава Американската сърдечна асоциация относно една публикация от 2001 г., която поставя под въпрос изчерпателността на растителните протеини. За щастие те променили мнението си и признали сега, че растителните протеини могат да осигурят всички незаменими аминокиселини; няма нужда да се комбинират различни видове протеини.
Оказва се, че тялото ни не е глупаво. То поддържа цели депа от свободни аминокиселини, които могат да бъдат използвани, за да извършат цялото допълване за нас, да не говорим за масивната програма за рециклиране на протеини, която притежава тялото ни. Около 90 грама протеин се изхвърля в храносмилателния тракт всеки ден от тялото ни, за да се разгради и отново да се събере, така че тялото може да смесва и подрежда аминокиселини, до каквито пропорции имаме нужда, каквото и да ядем, което прави практически невъзможно определянето на диета с цели растителни храни, която да е с достатъчно калории, но с недостатъчно протеини. По този начин хората, които са на растително хранене, не трябва ИЗОБЩО да се притесняват за баланса на аминокиселини от растителни протеини, които съставят обикновено храната си.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-protein-combining-myth
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев