Между 1990 и 2010 г. някои от водещите причини за смърт и увреждане не са се променили. Сърдечните заболявания бяха водеща причина за загуба на живот и здраве по онова време и още си остават водещата причина днес. Някои неща се подобриха, като например ХИВ/СПИН, но други се влошават, като например хроничното бъбречно заболяване, при което има двойно повече смъртни случаи, десетки хиляди и стотици хиляди, чиито бъбреци отказват напълно и се нуждаят от бъбречна трансплантация или доживотна диализа. А около един на всеки осем от нас има хронично бъбречно заболяване, независимо дали го знае или не. И повечето от хората с хронично бъбречно заболяване не знаят, че го имат. Около три четвърти от засегнатите милиони не знаят, че бъбреците им се влошават, което е особено притеснително, като се има предвид, че ранното диагностициране дава възможност за забавяне на развитието и промяна на хода на заболяването. И така, какво можем да направим за това?
Западната диета е основен рисков фактор за нарушена бъбречна функция и хронично бъбречно заболяване, тя също е известна и като месно-сладката диета или стандартната американска диета, причиняваща нарушение на кръвопотока към бъбреците, възпаление и последващо изтичане на протеини в урината и бързо намаляване на бъбречната функция. Захарта и високофруктозният царевичен сироп са свързани с повишено кръвно налягане и нива на пикочната киселина, които могат да увредят бъбреците. А наситените мазнини, транс мазнините и холестеролът, които се съдържат в животинските мазнини и нездравословната храна имат също отрицателно въздействие върху функцията на бъбреците. Консумацията на животински мазнини може всъщност да промени структурата на бъбреците. А животинският протеин може да доведе до киселинен товар на бъбреците, да увеличи производството на амоняк и да увреди чувствителните клетки на бъбреците. Ето защо се препоръчва ограничаването на приема на протеини за предотвратяване на влошаването на бъбречната функция, въпреки че причината може би е в животинските протеини, а не в протеините като цяло. Така че източникът на протеини, растителни спрямо животински, може да бъде по-важен отколкото количеството по отношение на неблагоприятните последици за здравето.
Приемът на животински протеини има дълбок ефект върху нормалната бъбречна функция на човека, предизвиквайки така наречената хиперфилтрация, увеличаване на натоварването на бъбреците.
Това може да обясни защо бъбреците ни се влошават толкова често. Неограниченият прием на богати на протеини храни, което обикновено се счита за „нормално“, може да бъде причина за драстичните разлики в бъбречната функция между съвременните човешки същества и старите им предшественици, които са ловували и са търсели месо от време на време. Постоянният, а не умерен, излишък от протеини изисква от нас непрекъснато да се обръщаме към нашите бъбречни резерви, което причинява един вид непрекъснат стрес за нашите бъбреци, и може да предразположи дори здрави хора към прогресивно бъбречно увреждане и влошаване на бъбречната функция. Това е като постоянното светене на червената светлинка на двигателя. От друга страна, приемът на същото количество растителни протеини не изглежда да има същия ефект.
Яденето на месо например увеличава натоварването на бъбреците в рамките на часове след консумация, но очевидно, грижата за растителни протеини е лесна работа. Проучването е с говеждо месо, но всеки друг вид животински протеин ще свърши работа. Ако изядете едно ястие от риба тон, можете да видите увеличеният натиск върху бъбреците отново да се появява в рамките на няколко часа, както за здрави хора с нормални бъбреци, така и за диабетици с нормални бъбреци. Ако вместо сандвич със салата от риба тон сте яли сандвич със салата и тофу със същото количество протеини, няма никакъв ефект.
Същото се случва с яйцата и млечните протеини, както при хора с нормални, така и с болни бъбреци.
Краткосрочните проучвания показват, че заместването с растителни протеини, като соята, вместо животински, е свързано с по-малко хиперфилтриране и изтичане на протеини, което забавя влошаването на бъбречната функция. Дългосрочният ефект обаче не е адекватно проучен до публикуването на това проучване през 2014 г. 6-месечно двойно тайно, рандомизирано, проучване с плацебо контролна група, соеви срещу млечни протеини и се оказва, че консумацията на соя изглежда запазва бъбречната функция, за разлика от млякото, при лица с намалена бъбречна функция. Подобни резултати са докладвани и при диабетици. Дори само даването на изолиран соев протеин изглежда, че подобрява нещата, в сравнение с млечните протеини, които ги влошават.
След като бъбреците се влошат до степента, в която те активно пропускат протеини в урината, диета на растителна основа би могла да помогне за включване и изключване на заболяването като ключ на лампа. Ето изтичането на протеини при стандартна диета с ниско съдържание на натрий, преминаване към веганска диета с хранителни добавки, диета с ниско съдържание на натрий, веган, диета с ниско съдържание на натрий, веган.
Какво става? Защо животинските протеини причиняват такава реакция на претоварване, а растителните протеини не? Изглежда, че това е възпалителна реакция, предизвикана от животинския протеин. Знаем това, защото приемът на силен противовъзпалителен медикамент премахва хиперфилтрацията, реакция на изтичане на протеин при ядене на месо. Ето типичната реакция на стрес на бъбреците вследствие от месото, а ето го и противовъзпалителното лекарство, което потвърждава ролята на възпалението при въздействието на животинските протеини върху нашите бъбреци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-type-of-protein-is-better-for-our-kidneys
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!