През 1896 г. един човек на име Джеймс Парсли (магданоз) очевидно основал успешен вегетариански колоездачен клуб, като неговите конкуренти очевидно е трябвало да сърбат супата. Очевидно някакъв белгиец направил проучване през 1904 г., като спортистите, които ядат повече растителна храна, вдигали повече тежести, 80% повече, но не успях да намеря оригиналния източник на английски език. Успях да намеря обаче това: известна поредица от експерименти в Йейл, публикувана от преди повече от век, свързана с влиянието на яденето на плът върху издръжливостта.
Четиридесет и девет души били сравнени: обикновени спортисти (повечето студенти от Йейл), спортисти вегетарианци и вегетарианци със заседнал начин на живот. „Експериментът е сериозно изпитание за твърденията на онези, които се въздържат от приема на месо“. За изненада на изследователите, резултатите изглежда оправдаха вегетарианците, което предполага, че неяденето на месо води до много по-голяма издръжливост в сравнение с хората, които са свикнали с обикновената американска диета.
Вижте го: първият тест за издръжливост бил свързан с това колко минути без прекъсване човек може да държи ръцете си хоризонтално: месоядци срещу въздържащи се от месо. Спортистите от Йейл успели да задържат ръцете си средно за около 10 минути. Това е по-трудно, отколкото звучи; опитайте… Добре, но вегетарианците се справили пет пъти по-добре. Максималните постижения на тези, които ядат месо, били само наполовина от средните резултати на вегетарианците. Само двама месоядни издържали 15 минути, докато над две трети от хората, които не ядат месо, постигнали същото. Нито един от хората със стандартно хранене не издържал половин час, докато почти половината от по-здравословно хранещите се успели, включително девет души, които издържали повече от един час, четирима надхвърлили два часа, а един човек издържал над три часа.
Колко пълни клякания можете да правите? Един спортист може да направи над 1000 – средно по 383 – но това постижение било надминато дори от хората на растително хранене със заседнал начин на живот. Това е невероятно; дори и хората, които не консумират животински продукти, но и не спортуват, надминали спортуващите месоядци. Заседналите вегетарианци били в повечето случаи лекари, които седят на задника си по цял ден. Искам лекар, който да може да прави по хиляда клякания!
И после, по отношение на възстановяването, всички тези клякания водят до мускулна треска при всички, но най-вече при онези, които ядат месо. Сред вегетарианците, от двамата души, които успели да направят 2000 клякания, единият отишъл директно на пистата за бягане, а другият – да изпълнява медицинските си отговорности. От друга страна, сред месоядците един човек стигнал до 254, клекнал още веднъж и не могъл да се изправи, трябвало е да бъде носен и е бил неработоспособен в продължение на дни; друг бил на легло седмици наред, след като припаднал.
Може да се направи извод без никакво съмнение, казва един скептичен изследовател от Йейл, че групата на месоядните спортисти е на много по-ниско ниво по отношение на издръжливост от вегетарианците, дори и тези със заседнал начин на живот. Какво би могло да обясни тази забележителна разлика? Някои твърдят, че животинските храни съдържат някакви „отрови на умората“, но един немски изследовател, който описва собствените си експерименти със спортисти, предлага един по-прозаичен отговор. В неговата книга върху физиологични проучвания на вегетарианци, които карат такси – казах ви, че знам само английски – той смята, че очевидно превъзходството на вегетарианците се дължи просто на огромната им решителност да докажат своята гледна точка и да разпространят пропагандата, така че те просто полагат повече усилия в което и да е състезание, отколкото техните съперници, ядящи месо. Изследователите от Йейл се притеснили от това и били взети специални мерки, които да стимулират месоядците до крайна степен, засягащи гордостта на колежа им. Не позволявайте на тези глупави вегетарианци да победят „духа на Йейл“.
Експериментите били публикувани и в Ню Йорк Таймс. Спортистите на Йейл, които ядат плът – звучи като някой филм със зомбита – били победени в сериозни тестове за издръжливост. Един професор от Йейл смята, че е показал определено по-ниското ниво в тестовете за сила и издръжливост на месоядците в сравнение с тези, които не ядат месо. Някои от най-успешните спортисти на Йейл взели участие в тестовете за сила, а професор Фишър заявява, че те са длъжни да признаят своето по-ниско ниво. Как истината за този резултат е била скрита толкова дълго време? Една от причините, предложена от професор Фишър, е, че вегетарианците са своят собствен най-лош враг. В своя фанатизъм те скачат от твърдението, че яденето на месо е погрешно – често пъти въз основа на някое писание или някаква догма – та скачат от това на твърдението, че месото е вредно. Това не е начинът, по който работи науката и такива логически скокове ги отхвърлят като фанатици и пречат на истинското научно изследване. Много от науката, дори и тогава, сочеше различна тенденция към по-растително хранене и все пак думата вегетарианец – дори преди 110 години – е имала такова лошо проповядване, че много хора не искали да признаят, че науката е в негова ползва. Правилното научно отношение е да изследваме точно въпроса за яденето на месо точно по същия начин, както бихме проучвали въпроса за всичко останало.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-first-studies-on-vegetarian-athletes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари