Диспепсията е медицински термин, използван за разстроен стомах. След хранене може да ви боли стомаха или да се чувствате подути, да ви се гади, да сте преяли или да се оригвате. Въпреки широкото разпространение на този проблем, няма никакво одобрено лечение за него в Западния свят. Стига се до там хората да търсят алтернативи като содата за хляб, който се популяризира от производителите като добре действаща при разстроен стомах.
Проблемът е, че съдържа натриев бикарбонат и следователно „има потенциал за сериозна токсичност, когато се приема в прекомерни количества“, което потенциално може да доведе сериозни електролитни и киселинно- базови дисбаланси.
Етикетите били променени през 1990 г., за да включат предупреждението „да не се дава на деца под 5-годишна възраст“, поради случаи на гърчове и респираторна депресия. Дори „една щипка“ може да се окаже твърде много за малко бебе и дори само няколко големи супени лъжици могат да са фатални за едно дете.
Едно ново допълнение е „предупреждението за стомаха“, което подчертава важността на това да не се приема продуктът, когато стомахът е пълен с храна или вода. Защо? Е, ако сте запознати с експериментите в училище, където правят вулкани, на практика използват сода за хляб и оцет, нали? Сода за хляб и киселина, каквато се съдържа в стомаха ви. Това предупреждение било добавено по изискване на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, поради множеството съобщения за спонтанно разкъсване на стомаха, при което стомахът на човека се спуква.
Но ако оставим пръсването на стомаха настрана, дори придържането към предложените дози може да предизвика нежелани реакции; така че содата за хляб не може да се препоръчва, особено при малки деца, бременни жени, алкохолици и хора, които са на диуретични лекарства, често срещани лекарства за кръвното налягане, които понякога се наричат водни хапчета.
Какво ще кажете за лекарствата, блокиращи киселините, като Нексиум или Прилосек? Те работят по-добре от захарните хапчета, но не чак толкова, като помагат на 31% от хората, страдащи от диспепсия, в сравнение с 26% от хората, на които им е помогнало плацебото. С други думи, 5% по-добре от нищо. Тези така наречени инхибитори на протонната помпа са изключително изгодни за фармацевтичната индустрия, която печели милиарди долари годишно, но сега, след като имаме тези масивни дигитални бази данни от пациенти, можем да започнем да преценяваме някои от възможните дълготрайни странични ефекти. Например, възможен повишен риск от пневмония, костни фрактури, чревни инфекции, сърдечни заболявания, бъбречна недостатъчност и дори смъртността от всякаква причина. Най-новите притеснения са връзката между употребата на тези лекарства и риска от деменция.
Проблемът с всички тези проучвания, които просто показват „връзка“ обаче е че те не могат да докажат причина и следствие. Може би приемът на лекарства не е разболял хората; може би това, че са болни, ги е накарало да приемат лекарството. Така че може би причината за тези инфекции, фрактури, смърт и деменция не са лекарствата, а те просто са показател за това, че хората са още по-болни. Но съществуват потенциални механизми, чрез които лекарствата могат да имат някои от тези ефекти. Например, тук са данните за смъртността. Колкото по-дълго хората са изложени на тези лекарства, толкова по-висок очевидно е рискът да умрат преждевременно. Но как е възможно потискането на производството на киселина в стомаха да увеличава риска от смърт, която ще е причинена най-вероятно от сърдечен проблем? Потискането на киселината не е единственото нещо, което тези лекарства правят. Те могат също да причинят намаляване на синтеза на азотен оксид, ензимът, който прави молекулата, приличаща на сусам, което помага за поддържане на здрави артерии.
По отношение на деменцията, ключово събитие в развитието на болестта на Алцхаймер е натрупването на тези плаки от лепкав протеин, наречен амилоид-бета. И ако просто поставите клетки от Алцхаймер в съд на Петри и накапете върху тях високи нива на лекарството Превацид, клетките започват да произвеждат още повече амилоид. И същото нещо е с Прилосец или Лозек, или Протоникс и Нексиум.
Сега, само защото нещо се случва в съда на Петри или при мишките, не означава, че ще се случи при хората. Но повечето изследвания до момента са намерили тази връзка между риска от деменция и употребата на тези лекарства, включително и най-голямото такова проучване досега, което включва десетки хиляди пациенти, като се стига до заключението, че избягването на хроничната употреба на тези лекарства може да помогне за предотвратяване на развитието на деменция. Въпреки че едно алтернативно обяснение на връзката е излагането на влиянието на алуминий, който сам по себе си може да играе роля при деменцията. И така, може би хората, които използват лекарства, блокиращи киселината, имат киселини или нещо такова и използват също антациди, съдържащи алуминий. И това всъщност е истинският виновник… все още не знаем.
Това, което знаем обаче е, че има почти култова вяра в потискането на стомашната киселина като някаква медицинска панацея, което доведе до прогресивно ескалиране на дозировката и потентността на тези лекарства, като през цялото време все повече доказателства показват, че тези лекарства могат да причинят разнообразни странични ефекти и се прекалява с предписването им.
Как така се прекалява? Процентът на неподходяща употреба на тези лекарства, е около половината. Половината от хората, употребяващи тези лекарства, дори не трябва да ги приемат. Тези проценти са притеснителни, защото те означават, че тези лекарства се предписват за неща, за които дори не трябва да се предписват, което означава, че дори няма доказани ползи, които да надделяват над рисковете.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-acid-blocking-drugs-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев