В едно проучване върху насоките за хранене, давани от вестници във Великобритания, не била открита никаква достоверна научна обосновка за повечето твърдения. Неправилното представяне на съветите за хранене е широко разпространено и може да допринесе за погрешните схващания на обществото относно храната и здравето. И евентуално не само за обществото.
Учените обичат да казват, че те не са повлияни от популярните медии, но това проучване решава да провери. Всяка седмица Ню Йорк Таймс пише за научни изследвания и тези проучвания, които използват, накрая се оказват много по-често цитирани отколкото онези, за които не се пише. Така че популярната преса има влияние.
Не бързайте толкова. Това е само едно потенциално обяснение. Може би отличаващите се статии е по-вероятно да бъдат избрани от медиите и това, че са по-често цитирани, не е свързано. Може би вестникът просто отдава внимание на важните научни открития и неговите публикации нямат никакъв ефект върху бъдещите проучвания.
Как бихме могли да отделим двете неща? Едно събитие от 1978 г. прави това възможно. Имало една 3-месечна стачка, по време на която продължили да отпечатват копия, но не ги продавали на хората. Така че бил направен един експеримент. Ако вестникът просто отделя внимание на важни статии, то тогава стачката не би имала ефект върху въздействието на проучванията, но не това се случва. Изследванията, публикувани по време на стачката, които никой не могъл да прочете, нямали никакво въздействие.
Следващият въпрос, разбира се, е дали те просто преувеличават важността на медицинската информация пред научната общност или съответно я омаловажават?
Систематичните проучвания показват, че много истории за нови лекарства, например, обикновено преувеличават ползите, подценяват рисковете и разходите и не разкриват съответните финансови връзки. Прекомерното розово покритие върху лекарствата може също да се дължи на финансови връзки между фармацевтичните компании и самите журналисти, които могат да са податливи на големите бонуси на Биг Фарма.
Учените и лекарите често обвиняват пресата. Всъщност се цитират думите на известния лекар Уилям Ослер: „Не вярвайте на нищо, което прочетете във вестниците, а ако видите нещо, за което знаете, че е истина, започнете веднага да се съмнявате в него.“
Но вината е и на двете страни. Сега на репортерите им отнема само час или два, за да скалъпят една история и така те могат да разчитат на прессъобщения. И не е трудно да си представите как прессъобщенията на фармацевтичните компании могат да бъдат пристрастни. Но със сигурност прессъобщенията от самите учени и техните институции представят фактите честно и без да подвеждат, нали? Изследователите решили да проверят.
Критиците обвиняват медиите, но от къде мислите, че медиите черпят информация? Може да се предположи, че прессъобщенията от престижни академични медицински центрове са премерени, не преувеличават нищо, но те страдат от същите проблеми: омаловажават страничните ефекти, има конфликти на интереси, ограничения в проучването и насърчаване на проучвания, които имат несигурно отношение към човешкото здраве.
Например, повечето изследвания върху животни или в лаборатории изрично заявяват, че се отнасят и за човешкото здраве, но липсват предупреждения, за това, че се извършва екстраполация и при хората. Например, една статия за едно проучване, според което ултразвукът намалява туморите при мишките, била озаглавена: „Изследователи проучват употребата на ултразвука като лечение на рак“, като пропускат уточнението: „за вашата мишка домашен любимец.“
Очевидно е изчислено, че по-малко от 10% от изследванията върху животни успешно влизат в употреба при клинични проучвания при хората. Преувеличаването на важността на резултатите при изследвания върху лабораторните животни като сигурен лек има потенциала да обърка читателите и може да допринесе към разочарованието от науката.
Въпреки че често се случва да обвиняваме медиите за преувеличение, повечето пъти те не си измислят. Това са резултатите, които изследователските институции изпращат в собствените си прессъобщения. Както и медицинските журнали. Понякога прессъобщенията в медицинските журнали повече вредят, отколкото да помагат. Един анализ на прессъобщенията от някои от най-престижните медицински журнали открива един и същи вид проблеми.
Не мисля, че повечето хора осъзнават, че журналите продават така нареченото препечатване, копия на статиите, които те отпечатват за фармацевтичните компании, които могат да им донесат големи печалби, както и фармацевтичните компании могат да купят един милион копия от някоя добра статия. Понякога компанията изпраща една статия и обещава да купи определен брой предварително, което е ефективен подкуп, отбелязва един дългогодишен главен редактор в престижния Британски медицински журнал. Той си спомня веднъж как една жена от компания за връзки с обществеността му се обадила и на бързо му казала, че ще си легне с него, ако публикуват някаква статия.
Друг конфликт на интереси в медицинските журнали е свързан с рекламата, основен източник на доходи за много журнали. Повечето от рекламите идват от фармацевтични компании, затова, ако те не харесат някое проучване, могат да заплашат, че ще изтеглят рекламата си, което оставя редакторите изправени пред сериозен избор дали да се съгласят да погребат определена статия или да наблюдават как журналът им умира.
Дори и журналистите да имат време да пропуснат прессъобщенията, да вземат направо източника и да се опитат да прочетат самото проучване, то ще им се стори напълно неразбираемо. Но дори и да го разберат, научните статии не са просто факти. Авторите често имат много възможности да добавят някоя „врътка“ към своите научни доклади, което се определя като начини, които могат да нарушат тълкуването на резултатите и да подведат читателите, както несъзнателно, така и с пълно намерение за измама.
Това, което тези изследователи направили, било да разгледат рандомизирани контролирани проучвания със статистически незначителни резултати, което означава, че някои лекарства, например, се сравняват със захарно хапче и разликата между новото лечение и плацебото била практически несъществуваща. Дали изследователят би изложил истината и би казал: „Ах, добре, отделихме цялото това време и пари, и от гледна точка на резултата, не получихме нищо.“ Или ще се опита да подведе резултатите? В 68% от случаите подвеждат. Има една врътка в резюмето, който е като обобщение на статията, а това е доста притеснително, защото резюмето често е единствената част от статията, която хората реално четат.
И така, не е чудно, че медиите често получават погрешната информация. Врътките в резюмето могат да се превърнат във врътки в прессъобщенията и водят и до врътки в новините. Следователно, дори и журналистите да правят своята надлежна проверка, използвайки оригиналното заключение в резюмето с добри намерения, все още има риск от това да подведат своите читатели.
Изследователите, които представят новите открития, винаги могат да внимават и да подчертават, че това са предварителни открития, но нека бъдем сериозни: мощни лични интереси могат да надделеят.
И накрая обаче мисля, че най-големият проблем с начина, по който медиите съобщават теми, свързани с медицината, е въпрос на избор за това кои истории ще бъдат отразени. През 2003 г. SARS и биотероризмът убиха по-малко от десетина души, но все пак доведоха до над 100 000 доклади по медиите, много повече от тези, които засягат реално най-големите заплахи за живота и здравето ни.
Всъщност, по ирония на съдбата, колкото повече хора умират, толкова по-малко изглежда, че нещо е покрито. Нашият водещ убиец номер едно са сърдечно-съдовите заболявания; и все пак това може да бъде предотвратено, лекувано и дори премахнато чрез храненето и промени в начина на живот. Ето това е нещо, което заслужава да бъде на първа страница.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/spin-doctors-how-the-media-reports-on-medicine
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!