Всичко започна с това известно проучване, публикувано през 1980 г. Изследователите на институт Джон Хопкинс се опитват да разберат защо щати като Ню Мексико и Аризона имат само наполовина случаите на рак на дебелото черво в сравнение с щати като Ню Йорк, Ню Хемпшир и Върмонт. Може би защото там имат много повече слънце. И така, те предположили, че може би витаминът на слънцето, витамин D, е защитен фактор срещу рака на дебелото черво. Оттогава излагането на слънце се свързва с по-малък риск и от 14 други вида рак.
Витамин D може също да повлияе върху преживяемостта след рака. По-високи нива на витамин D в кръвта са свързани с по-ниска смъртност при пациенти с колоректален рак. Колко по-ниска? Почти наполовина. И колкото по-високи са нивата на витамин D, толкова по-ниска е честотата на смъртността. Това може да обясни защо преживяемостта след рак на дебелото черво може да зависи отчасти от сезона на диагнозата – причината, поради която рискът от бърза смърт е най-нисък, ако човек бъде диагностициран през есента, след като е прекарал лятото, изграждайки запасите си от витамин D.
Но вижте, има и други рискови фактори, които могат също да бъдат сезонни. Може би хората се възползват от есенната реколта и се хранят по-здравословно. Може би това е причината за ниския риск през есента. Или може би има повече пиене през зимата. А през лятото, ако сте навън по-често, не само получавате повече слънце, вие се движите навън, упражнявате се повече, което само по себе си има защитна функция.
Така че тези проучвания просто дават убедителни доказателства. Установяването на причинно-следствена връзка между рака на дебелото черво и дефицита на витамин D, чрез използване на наблюдателни проучвания, е предизвикателство, поради объркващи фактори като движението, така наречените скрити променливи. Например, може да има тясна връзка между продажбите на сладолед и смъртта от удавяне, но това не означава, че сладоледът причинява удавяне. По-вероятното обяснение е, че има скрита трета променлива като например горещото време, лятото, което обяснява защо смъртта от удавяне е най-висока, когато и консумацията на сладолед е най-висока.
Това е тривиален пример, но това реално се е случило с хормонозаместващата терапия. Жените, приемащи лекарства като Премарин, изглежда имали 50% по-малък риск от сърдечно-съдово заболяване, затова лекарите ги предписвали на милиони жени. Но ако се задълбочим в данните, ще видим, че да, жените, приемащи естроген, имали 50% по-малък риск от смърт от сърдечно-съдово заболяване, но те също така имали и 50% по-малък риск от смърт при злополуки и убийство, така че причината вероятно не е била лекарството. Вижте, единственият начин да разберем със сигурност, е да направим рандомизирано клинично проучване, при което да дадем на половината жени лекарството и да видим какво ще се случи.
И едно десетилетие по-късно го направили, оказало се, че вместо да има 50% по-малък риск в рамките на една година от приемането на хормоналните хапчета, честотата на сърдечните удари и смъртността се увеличила с 50%. В ретроспективен план скритата променлива е вероятно социално-икономическата класа. При бедните жени има по-малка вероятност да им предпишат хормонозаместваща терапия и е по-вероятно да бъдат убити и да умрат от сърдечно-съдово заболяване. Поради скритата променлива едно лекарство, за което знаем днес, че е опасно, тогава е изглеждало, че има защитна роля.
Освен скритите променливи, има също така вероятност от обратна причинно-следствена връзка. Може би ниските нива на витамин D не са влошили рака; Може би ракът е влошил нивата на витамин D. Това може би е малко вероятно, тъй като туморите не изглежда да засягат директно нивата на витамин D, но лечението на рака може. Дори една обикновена операция на коляното може драстично да намали нивата на витамин D в рамките на часове, като се смята, че причината е възпалителният процес след разрязване на мястото. Така че може би това би могло да обясни връзката между ниските нива на витамин D и ниската честота на преживяемост. И хей, ако имате рак, може би прекарвате по-малко време в тичане по плажа.
Така че, да, високите нива на витамин D се свързват с подобрена преживяемост при колоректален рак и при рак на гърдата – всъщност, двойно по-голям риск от повторна поява на рак на гърдата и смърт при жени с най-ниските нива на витамин D. И нивата на витамин D също се свързват с по-дълга преживяемост при рак на яйчниците и други видове рак като лимфома, но изводът е, както научихме при хормонозаместващата терапия, че трябва да направим проучване за това. Но не е имало много рандомизирани контролирани проучвания върху добавки с витамин D и рак до сега.
Сега имаме няколко рандомизирани контролирани проучвания, при които се оказва, че добавките с витамин D наистина изглежда намаляват риска от смърт от рак. При каква доза? Изследователите смятат, че вероятно достигането до нива в кръвта от около 75 наномола на литър, нива, които три четвърти от жените с рак на гърдата нямат, както и поразителните 97% от пациентите с рак на дебелото черво.
Достигането до тези нива, 75 или може би дори още по-добре, 100, може да изисква около 2000 до 4000 международни единици витамин D на ден, нива на прием, за които изглежда няма доказателства за вреди. Независимо от това какви са точните нива, откритията на този вид проучвания могат да имат голямо влияние върху бъдещото лечение на рака.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-vitamin-d-supplements-reduce-the-risk-of-dying-from-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари