Ракът на дебелото черво е третата най-честа причина за смърт от рак в света. За щастие, добрите бактерии в червата вземат фибрите, с които ние се храним, и произвеждат късоверижни мастни киселини като например бутират, които ни предпазват от рак. Ние се грижим за тях; те се грижат за нас. Ако не предприемете нищо за раковите клетки на дебелото черво, те ще растат. Именно това е работата на рака. Но ако изложите раковите клетки на дебелото черво на концентрацията на бутират, които се произвежда от полезните ни бактерии в червата, когато приемаме фибри, растежът спира в зародиш. Но ако производството на бутират спре, в случай че се храним здравословно само за един ден и после изключим приема на фибри, ракът може да възобнови растежа си. Така че в идеалния случай трябва да приемаме много богати на фибри храни, което означава цели растителни храни всеки ден.
Но какво да кажем за населения като това в съвременна Субсахарска Африка, където не приемат достатъчно фибри, но все пак рядко получават рак на дебелото черво? Хората там преди са приемали много фибри, но сега храната им е концентрирана около силно рафинирано царевично брашно, което е с толкова ниско съдържание на фибри, но все пак там имат малко случаи на рак на дебелото черво. Това се обяснява с факта, че въпреки че липсват защитните фактори като фибрите, също така липсват фактори, които насърчават появата на рака, като животинските протеини и мазнини. Но наистина ли липсват защитни фактори?
Ако се измери pH-то на техните изпражнения, ще видим, че чернокожото население на Южна Африка имат по-кисели изпражнения – по-ниско pH означава по-голяма киселинност – въпреки сходния прием на фибри. Както научихме преди, това е нещо хубаво: искаме да имаме алкална урина и киселинни изпражнения. И това може да се обясни по-малкото случаи на рак.
Но чакайте малко, ниското pH на дебелото черво се причинява от късоверижните мастни киселини, които се произвеждат от полезните ни бактерии, когато те се хранят с фибри, а тези хора не са се хранили с повече фибри, което предполага, че има нещо друго в допълнение към фибрите, което храни тяхната флора. И наистина, въпреки ниския прием на фибри, бактериите в дебелото черво все още произвеждали късоверижни мастни киселини като луди.
Но ако техните бактерии не са се хранили с фибри, с какво са се хранили тогава? Устойчива скорбяла. Методът на готвене и хранене с царевично нишесте под формата на каша води до увеличаване на едно нещо, наречено устойчиво нишесте, което действа по същия начин като фибрите в дебелото черво, като пребиотик, храна за нашите добри бактерии, които да произвеждат същите късоверижни мастни киселини, предотвратяващи рака.
Устойчивата скорбяла представлява скорбяла, която не се повлиява от храносмилането, не се храносмила и се абсорбира в горната част на храносмилателния тракт, тънките ни черва, и така преминава към дебелото черво, за да храни добрите ни бактерии. Вижте, когато варите нишесте и го оставите да изстине, част от него може да кристализира в определена форма, която е устойчива на нашите храносмилателни ензими. Така че ние можем да получаваме устойчива скорбяла като ядем охладени нишестени храни: салата с макарони, салата с картофи или студена царевична каша.
Така че това може да помогне да се обяснят поразителните различия в случаите на рак на дебелото черво. По този начин се захранват добрите ни бактерии все пак, но просто с много нишесте, а не с фибри. Следователно хранене с високо съдържание на въглехидрати може да действа по същия начин както хранене с високо съдържание на фибри. Тъй като една малка част от въглехидратите успяват да достигнат до дебелото черво, колкото повече въглехидрати ядем, толкова повече бутират могат да произведат нашите бактерии.
И наистина, в страните, където хората ядат най-много нишестени храни, имат най-малко случаи на рак на дебелото черво, така че фибрите може би не са единственият фактор със защитна функция. Само около 5% от скорбялата може да достигне дебелото черво, в сравнение със 100% от фибрите, но ние приемаме до 10 пъти повече скорбяла, в сравнение с фибри, така че това може потенциално да играе важна роля в подхранването на нашата флора. Така че тук говорим дори за скорбяла, която не е устойчива.
Така че защитата от рак, която имат африканците, може да бъде двойна: хранене, богато на устойчива скорбяла и с ниско съдържание на животински продукти. Приемът обаче на повече устойчива скорбяла не е достатъчен. Вижте, месото съдържа или допринася за производството на предполагаеми канцерогени като N-нитрозо съединения.
Ако разделите хората на три групи и поставите една група на диета с ниско съдържание на месо, втората група на диета с високо съдържание на месо, което включва телешко, свинско, пилешко, а последната група на същата диета с много месо, но и с много добавена устойчива скорбяла, ще видим, че и двете групи с високо съдържание на месо имат три пъти повече от тези предполагаеми канцерогени и два пъти повече амоняк в изпражненията си, отколкото групата с ниско съдържание на месо, а добавянето на устойчива скорбяла не изглежда да е помогнало особено. Това потвърждава, че излагането на влиянието на тези токсични съединения се увеличава с приема на месо, а 90% от тях се формират в червата.
Така че няма значение дали приемаме непреработено свежо месо без нитрити. Тези нитрозамини се създават от месото, докато то седи в дебелото ни черво. Това може да помогне да се обясни по-високата честота на рак на дебелото черво при популации, които ядат месо, наред с увеличаването на нивата на амоняк, като нито едното, нито другото не може да се подпомогне само чрез добавяне на устойчива скорбяла наред с месото.
Така че вредните ефекти от животинските продукти върху метаболизма на дебелото черво отменят потенциално полезните ефекти от други хранителни вещества със защитна функция, така че трябва да направим комбинация от двете повече цели растителни храни и по-малко месо, заедно с упражнения, не само за дебелото черво, но и за общо здраве.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/resistant-starch-colon-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев