Преди десетилетия имаше притеснения, че млякото на кравите често съдържало вирус, причиняващ левкоза (левкемия), но тук говорят за говежда левкемия, водещият убиец сред видовете рак сред млекодайния добитък. Повечето американски стада за добив на мляко са заразени с вируса на говеждата левкемия, от там възниква и въпросът дали наличието на инфекциозен вирус в млякото е важен проблем за общественото здраве, така че изследователите в У. Пен решили да проверят и наистина инфекциозният вирус бил наличен в млякото на 17 от общо 24 изследвани крави, което показва, че хората често са изложени на вируса на говеждата левкемия през устата.
Но само защото ние сме изложени на влиянието му не означава, че той причинява заболяване сред хората. Как да разберем дали вирусът на говеждата левкемия може да причини инфекция на човешките клетки? Не знаехме до 1976 г., когато беше открито, че вирусът на говеждата левкемия може наистина да зарази клетките на хора, шимпанзета и маймуни. Добре, но това все още не означава, че той непременно причинява рак при другите видове.
Не можете да заключите новородено бебе в клетка и да му давате заразено мляко, но можете да го направите с бебета шимпанзета. И маймунките Бах и Роджър били нахранени със заразеното мляко, развили левкемия и умрели… Дори не знаехме, че шимпанзетата могат да развият левкемия. Фактът, че млякото, заразено с вируса на говеждата левкемия, изглежда пренася или предизвиква левкемия в най-близките ни по вид роднини от животинския свят, със сигурност повишава залога или поне оспорва безопасността на пържолите… Но човешките същества не са шимпанзета. Да, нашето ДНК може да е 98% идентично с тяхното, но ние споделяме и 60% от ДНК-то си с бананите. Нуждаем се от изследвания на хора.
Благодарение на ужасните принципи на Нюрнберг не можем да правим интервенционални проучвания, но какво да кажем за наблюдателните проучвания? Например, имат ли стопаните на едър рогат добитък по-голяма честота на рак? Очевидно да. Това кара някои учени да смятат, че вирусите от млякото и яйцата могат да са от значение за развитието на човешката левкемия и лимфома.
Но земеделците могат да бъдат изложени на влиянието на всякакви видове потенциални канцерогени, като например пестициди. ДА, ветеринарите, които преглеждат едри животни, имат повече левкемия и лимфома, но някои от тях са били също така и доста небрежни в употребата на рентгеново защитно оборудване. Така че не е задължително да е имало нещо общо с животинските вируси.
Това, от което се нуждаехме, са така наречените серологични проучвания, които изследват кръвта на хората за антитела срещу вируса, което може да докаже влиянието върху хората… и ето ги и тях. Десет различни проучвания, търсещи антитела на вируса на говеждата левкемия при пациенти с рак и такива, които нямат рак, служители на кремация срещу служители в офиса, ветеринарни лекари, хора, които пият непастьоризирано мляко, цяла гама от хора и нито едно проучване не открива нито един човек с антитела срещу вируса на говеждата левкемия.
Така че, през 1981 г., случаят е затворен; силни доказателства, че вирусът на говеждата левкемия не се предава на хората. Но силата на доказателствата е само толкова добра, колкото силата на теста. Бах и Роджър също не са развили откриваеми антитела… а са умрели от вируса.
Изследванията по онова време не са били особено чувствителни. Ясно е, че въпросът дали вирусът на говеждата левкемия представлява заплаха за общественото здраве заслужава по-задълбочено изследване, чрез употребата на чувствителни молекулни проби. Отнело няколко десетилетия, но ето го и него, забележително проучване, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-bovine-leukemia-virus-in-milk-infectious
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!