Повишената консумация на риба при майките преди и по време на бременност води до повишено излагане както на живак, така и на дълговерижни омега 3 DHA. Живакът може да повлияе отрицателно върху развитието на мозъка на нероденото бебе, докато DHA може да стимулира развитието на мозъка. Както видяхме обаче, резултатите от проучването показват, че негативните ефекти на живака надвишават положителните ефекти от DHA за повечето видове риби. За съжаление, в последните две национални проучвания жени в детеродна възраст не са толкова добре осведомени относно този проблем в сравнение с други жени, въпреки кампаниите на Агенцията за контрол на храните и лекарствата и Агенцията за опазване на околната среда, които информират всеки гинеколог и педиатър в САЩ за потенциалните рискове от живака в рибата. Но исках да подчертая думата „преди“. Не само по време на бременност, но и преди жената да забременее.
Понеже живакът си стои, е добре жените да избягват консумация на замърсена риба в продължение на една година преди да забременеят като допълнение на същото по време на бременността. Причината, поради която се смята, че трябва да има една година преди забременяване, е защото полуживотът на живака в тялото се оценява на около два месеца. Изследователи давали на група хора 2 порции риба тон седмично и други видове риби с много живак, за да увеличат нивата на живак в тялото, след това спрели рибата след 14-тата седмица и бавно, но сигурно нивата им отново намалели. Знам, че много майки са загрижени относно контакта на децата си с живака, който се съдържа във ваксините, но ако те просто изяждат по една порция на седмица или по-малко риба по време на бременността, най-новите данни показват, че бебетата се оказват със значително повече живак в тялото отколкото при инжектиране на 6 ваксини, съдържащи живак.
Но с двумесечен полуживот, в рамките на една година след спиране на консумацията на риба, тялото ви може да се изчисти от почти 99% от живака. За съжаление, другите промишлени замърсители в рибите могат да отнемат по-дълго време на тялото ни да се отърве от тях – полуживот до 10 години за някои диоксини, полихлорирани бифенили и ДДТ метаболити, които се съдържат в рибата. Така че, за да получите същия спад от 99%, може да ви отнеме 120 години, което е много дълго време да отлагате да имате дете за първи път.
Какво правят тези други замърсители? Ами, високите концентрации на индустриални замърсители са свързани с 38 пъти по-голяма вероятност от диабет. Връзката е толкова силна, колкото тази между тютюнопушенето и рака на белия дроб! Диабетът не е ли свързан обаче най-вече със затлъстяването? Ами това са мастноразтворими замърсители и така, когато хората надебеляват, задържането и токсичността на постоянните органични замърсители, свързани с риска от диабет, може да се увеличи, което предполага шокиращата вероятност затлъстяването да бъде само средство, подклаждащо тези химикали. Може би съхраняваме замърсителите в резервната си гума като сметище за опасни отпадъци.
Замърсителите могат просто да бъдат показател за консумация на животински продукти – може би това е причината да има толкова по-голям риск от диабет, тъй като над 90% от постоянните органични замърсители идват от животински храни, освен ако не работите в химическа фабрика или не се натъкнете на някакви химични отпадъци. И наистина в САЩ всяка една порция риба на седмица е свързана с 5% по-висок риск от диабет, което прави потреблението на риба с около 80% по-вредно от червеното месо.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-long-to-detox-from-fish-before-pregnancy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев