В продължение на много години се вярваше, че основната функция на дебелото черво е просто да абсорбира вода и да изхвърля отпадъците, но в днешно време е ясно, че комплексната микробиомна екосистема в нашите черва трябва да се разглежда като отделен орган в тялото, а този орган работи чрез въглехидрати, които биват пропускани през микробиома. С други думи, основно фибри.
Една от причините да получим увеличение от почти два грама изпражнения на всеки грам фибри, е защото процесът на ферментация на фибрите в дебелото черво подпомага растежа на бактериите. По-голямата част от изпражненията ни като тегло са чисти бактерии, трилиони и трилиони бактерии, и това е при стандартно хранене с дефицит на фибри, каквото е това на британците. Хората, които примат фибри под формата на добавки знаят това – няколко лъжици фибри могат да доведат до масивно изхождане, защото фибрите са това, с което полезните ни бактерии процъфтяват. Когато ядем цели растителни храни, като плодовете, ние казваме на нашата чревна флора да бъде плодотворна и да се размножава.
И от фибрите нашата чревна флора произвежда късоверижни мастни киселини, които са важен източник на енергия за клетките около нашето дебело черво. И така, ние храним нашата флора с фибри и след това те ни го връщат и ни хранят нас. Тези късоверижни мастни киселини също така функционират, за да потиснат възпалението и рака.
Ето защо приемът на фибри може да бъде толкова полезен за нас. Но когато не ядем достатъчни цели растителни храни, ние всъщност оставяме нашия микробиом да гладува. При традиционните диети на растителна основа, като д-р Бъркит описва: много фибри, много късоверижни мастни киселини и много защита от болестите на Западния свят, като рака на дебелото черво. Докато при една стандартна американска диета, където ядем силно преработени храни, няма нищо останало за чревната флора. Всичко се абсорбира в тънките черва преди дори да достигне до дебелото черво. Това означава не само загуба на полезни микробни метаболити, но и загуба на самите полезни микроби.
Най-големият проблем, представен от храненето на Западния свят, е че не остава нищо, с което да се хранят нашите бактерии и това води до дисбиоза, дисбаланс, при който лошите бактерии могат да надделеят и да увеличат нашата чувствителност към възпалителните заболявания на дебелото черво или може би дори метаболитен синдром, диабет тип 2 или сърдечно-съдово заболяване.
Същото е както когато астронавтите се завърнат от космически полет и са изгубили повечето полезни бактерии, защото не са имали достъп до истинска храна. Е, твърде много от нас водят „астронавтски начин на живот“, като не ядат пресни плодове и зеленчуци. Например, астронавтите губят почти 100% от своя Lactobacillus plantarum, което е една от полезните бактерии. Но повечето американци изобщо я нямат като за начало, въпреки че хората, които се хранят с повече растителна храна, определено се справят по-добре.
Използваш или губиш. Ако храним хората с устойчиво нишесте, вид фибри, които се съдържат в боба, в рамките на няколко дни бактериите, които изяждат устойчивото нишесте, се увеличават и после отново умират, ако спрем да ядем. Ако ядем само половин порция нахут всеки ден, можем да променим чревния микробиомен състав и да подпомогнем здравето на червата като увеличим потенциално полезните бактерии и намалим патогените и гнилите бактерии. За съжаление повечето американци не ядат боб всеки ден, или пълнозърнести храни или достатъчно плодове и зеленчуци, така че чревната флора, чревната микрофлора на привидно здрав човек може да не означава здрава чревна микрофлора. Възможно е микрофлора на хората на Запад е всъщност дисбиозна на първо място, просто защото се храним с такава бедна на фибри храна, в сравнение с народите, които изяждат пет пъти повече фибри и накрая се оказват с 50 пъти по-малко рак на дебелото черво.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/gut-dysbiosis-starving-microbial-self
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари