Устойчивото нишесте е открито едва през 1982 г. Преди това мислехме, че скорбялата може да се усвои от храносмилателните ензими в тънките черва. Последващите проучвания потвърждават, че наистина има нишестета, които са устойчиви на храносмилането и накрая преминават направо в дебелото черво, където подхранват добрите ни бактерии, също както фибрите. Устойчивото нишесте се среща естествено в много често срещани храни, включително зърнени, зеленчуци, бобови, семена и някои ядки, но в малки количества, само няколко процента от общия брой. Има няколко начина обаче да си набавите част от останалото нишесте, за да се присъедините към съпротивата.
Когато се готви обикновеното нишесте и после се остави да се охлади, част от нишестето се прекристализира в устойчиво нишесте. Поради тази причина макаронената салата може да бъде по-здравословна от топлите макарони, а картофената салата можеда бъде по-здравословна от печения картоф, но ефектът няма да е огромен. Устойчивото нишесте се увеличава от около 3% на 4%. Ето защо най-добрият източник на устойчиво нишесте не е яденето на студено нишесте, а яденето на бобови, които започват на 4 или 5 и стигат до там. Бенгалски грам е другото име на гарбанзо боба или нахута.
Ако смесите сварен черен боб с хубава прясна проба от фекална маса, ще има толкова много фибри и устойчиво нишесте в боба, pH-то спада докато добрите бактерии произвеждат тези късоверижни мастни киселини, които са свързани с по-малък риск от рак на дебелото черво, както и преди сме говорили, както косвено, така и пряко. Колкото повече от тази смес с черен боб и изпражнения намажете върху ракови клетки от дебелото черво, толкова по-малко ракови клетки ще оцелеят.
Или можем да ядем горски плодове с храната, които да блокират действието на нишестето. Малините например напълно възпрепятстват ензима, който използваме за смилане на нишестето, което ни оставя повече за нашата чревна флора. Така че слагането на сладко от малини върху препечената филия, ягоди в корнфлейкса или правенето на палачинки с боровинки може да позволи на добрите ни бактерии да споделят част от закуската.
Друг начин за подхранване на добрите бактерии е да ядем непреработени зърнени храни, бобови, ядки и семена. Ако разделите хората на две групи и ги накарате да ядат една и съща храна, но в едната група семената, зърнените, бобовите и нахута, които ядат, са по-скоро в цялата си форма, а в другата група са смлени на брашно. Какво се случва? Така например, за закуска групата с цели храни получила мюсли за закуска, а групата със смлени храни получила същото мюсли, но под формата на каша. По същия начин в групата с цели храни добавили боб в салатата, докато в другата група го блендирали на хумус. Забележете, че и двете групи са приемали непреработени, нерафинирани пълнозърнести храни. Те са приемали цели храни; просто в групата със смлени зърнени пълнозърнестите храни, бобът и семената били превърнати на брашно или блендирани на паста.
И така, какво се случило? Диетата с цели пълнозърнести храни удвоила размера на изпражненията им повече от диетата със смлени храни, въпреки че хората са приемали едни и същи храни, едно и също количество. Защо? Защото е имало много повече храна за добрите бактерии, бактериите се развили толкова добре, че изглежда подпомогнали изпражненията. Въпреки че хората дъвчели храната си, големи количества от очевидно цели семена били забелязани в изпражненията, но при по-внимателна проверка се оказало, че те изобщо не били цели.
Нашите бактерии са си направили шведска маса. Малките парченца, останали след като сме ги дъвкали, транспортират нишестето и всички полезни неща директно до добрите ни бактерии и в резултат pH-то на изпражненията спаднало, тъй като добрите бактерии можели да произведат толкова много късоверижни мастни киселини. И въпреки че пълнозърнестите храни са супер, непреработените цели пълнозърнести храни са още по-полезни, защото ни позволяват да храним добрите си бактерии в червата с остатъците.
Веднъж след като е попаднало в дебелото черво, нишестето се оказва, че има същите ползи, както фибрите, омекотявайки и уголемявайки изпражненията ни и намалявайки риска от рак на дебелото черво чрез намаляване на pH-то и увеличаване на производството на късоверижни мастни киселини, намалявайки продуктите на ферментацията на протеини – също известни и като продукти на гниене – и намалявайки вторичните жлъчни продукти.
Така че, ако устойчивото нишесте е толкова велико, защо просто не приемаме хапчета с устойчиво нишесте? Търговски продукти от устойчиво нишесте са вече достъпни на пазара; не е изненада за никого. Учените в областта на храните са развили голям брой продукти, обогатени с устойчиво нишесте. В края на краищата е трудно да се препоръча диета с високо съдържание на фибри за широката общественост. Не би ли било по-лесно да се обогати допълнително някаква нездравословна храна? И наистина, сега можете да си купите кексчета, които твърдят, че съдържат устойчиво царевично нишесте.
Но само приемането на устойчиво нишесте под формата на добавки не действа. До сега е имало две проучвания, които се опитват да предотвратят рака при хората с генетични нарушения, които ги поставят в изключително висок риск, почти 100% шанс за развитие на рак, и се оказва, че устойчивото нишесте не помага. Същото е и тук.
Така че или лаем по грешното дърво или развитието на наследствен рак на дебелото черво е някак по-различно от обикновения рак на дебелото черво, или няма как да пресъздадем ефектите на естествено съдържащите се в растителните храни диетични фибри като даваме на хората някаква добавка с устойчиво нишесте.
Например, за да действа устойчивото нишесте, то трябва да слезе надолу чак до края на дебелото черво, където се образуват повечето тумори. Но ако бактериите, които се намират по-високо, го изядат изцяло, то тогава може да няма защитна роля, така че може би трябва да ядем и много фибри, за да го пренесем надолу. И така, или трябва да изяждаме огромни количества устойчиво нишесте – близо до нивата в Африка, два пъти повече, отколкото са използвали в двете проучвания върху рака, или да консумираме храни, богати както на устойчиво нишесте, така и на фибри.
С други думи, от гледна точка на общественото здраве, яденето на по-голямо разнообразие от растителни храни, богати на диетични фибри, включително пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове и боб е предпочитана стратегия за намаляване на риска от рак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/getting-starch-to-take-the-path-of-most-resistance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев