Трябва ли да приемаме Омега-3 EPA и DHA за сърцето?

Според две от може би най-надеждните институции, свързани с храненето, Световната здравна организация и Европейския орган за безопасност на храните, поне 0,5% от калориите, които приемаме, трябва да идват от незаменимите късоверижни омега-3 мастни киселини ALA, което е лесно, само една супена лъжица чиа семена или смляно ленено семе на ден и сте готови.
След това тялото ни може да вземе късоверижните омега-3 от храната и да ги превърне в дълговерижни омега-3, EPA и DHA. Но въпросът е може ли организмът ни да образува достатъчно за оптимално здраве? Е, как бихте определили това?
Да вземем например фибрите. Доста голяма част от литературата установява повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, когато храната е с ниско съдържание на фибри. Така че Медицинският институт излиза с препоръка от около 30 грама на ден, което количество се оказва, че предпазва срещу коронарна сърдечна болест и намалява запека. По този начин, също както сърдечно-съдовото заболяване се използва за установяване на адекватни нива на прием на фибри, така то се използва и за начин за разработване на препоръки за прием на EPA и DHA.
И така, при наличие на публикуваните прегледи през 2009 г., които предполагат, че капсулите с рибено масло могат да помогнат при сърдечно-съдови заболявания, министерството на здравеопазването започва да препоръчва допълнително прием от 250 мг. на ден EPA и DHA, тъй като очевидно тялото ни само по себе си не произвежда достатъчно, след като допълнителното количество помага. В допълнение към един или два грама ALA се препоръчва и 250 мг. DHA и EPA, които могат да се набавят от риба или водорасли.
Рибата е нож с две остриета, защото от една страна, тя съдържа формите на DHA и EPA, но от друга страна океаните са станали толкова замърсени, че рибата може да съдържа и различни замърсители, включително диоксини, полихлориран бифенил, пестициди като ДДТ, химически вещества, забавящи горенето, и тежки метали, включително живак, олово и кадмий, които могат да окажат негативно влияние върху човешкото здраве.
Това е коментар в една редакционна статия за едно скорошно проучване върху жени, което установява, че излагането на влиянието на полихлориран бифенил е свързано с повишен риск от инсулт и почти три пъти по-висок риск от хеморагичен инсулт. Освен ако не живеете близо до сметище за токсични отпадъци, основният източник на полихлориран бифенил е консумацията на риба, като сьомгата е най-вредна, полихлорираният бифенил може също да се съдържа в по-малки количества и в други източници на месо.
Това може да обясни защо при проучвания в САЩ е установено, че само една порция риба на седмица може значително да увеличи риска от диабет, като се подчертава, че дори нива на тези замърсители, които някога са се считали за безопасни, могат напълно да противодействат на потенциалните ползи от омега-3 и други хранителни вещества, които се съдържат в рибата, което води до този вид метаболитни нарушения, които често предхождат появата на диабет тип 2.
Сега, човек може да си набави количеството от 250 мг. на ден от водораслите, а не от рибеното масло, които не съдържат токсични замърсители, защото те никога не влизат в контакт с нищо от океана.
Тогава човек може да получи най-доброто от двата свята, полезните хранителни вещества без вредните замърсители. Но наскоро беше доказано, че тези дълговерижни омега-3 не помагат за предотвратяване или лекуване на сърдечно-съдовите заболявания изобщо. И тъй като това е основната причина да мислим, че хората трябва да си набавят тези допълнителни 250 мг. форми на EPA и DHA, защо аз продължават да препоръчвам да се следват тези указания? Защото препоръките не са само основани върху здравето на сърцето, но също и на мозъка. Следва продължение…

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-take-epa-and-dha-omega-3-for-our-heart
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *