През последното десетилетие се съобщава за широк спектър от симптоми, предизвикани от излагане на влиянието на радиочестотни електромагнитни полета, които се излъчват от мобилните телефони по време на употреба и включват главоболие, гадене, замайване, умора. Новините съобщават за това като ново медицинско състояние, наречено електрочувствителност или електромагнитна свръхчувствителност. Тези истории от част са задвижвани от хора, които твърдят, че са открили ясна връзка между собственото си лошо здраве и излагане на влиянието към определено електрическо устройство, което може да има сериозни последици за качеството на живота, здравето и стреса на един човек, да не споменаваме проблеми с работата или социалната ситуация.
За да се види колко често срещано е това, учени накарали група студенти да седят върху две големи електромагнитни намотки и след това преминали през контролен списък със симптоми, като ги питали как се чувстват под влиянието на силни и слаби електромагнитни полета. И те докладвали наистина неврологични симптоми: главоболие, сънливост, замайване, умора и раздразнителност, вътрешни симптоми, като сърцебиене, мускулно напрежение, гадене – въпреки че това било в повечето случаи при слаби електромагнитни полета – болка в корема, недостиг на въздух и малко киселини. Почувствали ги с кожата си: чувство на лепкавост, студенина, пот, сърбежи, а сетивните им органи регистрирали замъглено зрение, шум в ушите, сухота в устата, малко запушен нос, заедно с някои други симптоми. 40 студенти общо били помолени да оценят симптомите по време на „фалшиви“, „слаби“ и „силни“ вълни, но в действителност всичко било фалшиво. Не били излъчени никакви полета – точка по въпроса. Бобините изглежда били свързани с впечатляващо електрическо захранване с цветни светлини и нищо, освен него, не е било свързано с каквото и да било под каквито и да е условия.
Проучването било озаглавено „Замърсени места или замърсени умове?“, което предполага, че хората, които твърдят, че изпитват такива симптоми, може просто да се заблуждават. Преди да преминем към заключенията обаче, бихме искали да изучим хората, които всъщност реално страдат от този проблем. Двадесет мъже и жени, които твърдят, че са чувствителни към мобилните телефони били подложени на тест. Те съобщават за различни симптоми при излагане на облъчването от мобилни телефони: всякакви болки и усещане, замайване, затруднения в дишането. И така, изследователите ги накарали да седнат на стол с различни включени мобилни телефони, закачени близо около главата им. И станало страшно, усетили какви ли не симптоми, но по ирония на съдбата се почувствали малко по-зле с някакъв фалшив телефон в торбичка от боб, поставен близо до главата. Противно на определени очаквания, нито един от тези така наречени електрочувствителни хора можели дори да различат дали мобилните телефони са включени или изключени.
И именно това установяват почти всички такива проучвания: няма доказателства, че симптомите някакви други, освен психологически, като отбелязват, че тези хора, които твърдят, че имат такава свръхчувствителност, обикновено са склонни към по-обсесивно-компулсивни, враждебни, фобийни, параноидни черти, и така името се променя. Това, което преди се наричаше „електромагнитна свръхчувствителност“ в медицинската литература, сега се нарича „идиопатична екологична непоносимост, приписвана на електромагнитните вълни“, акроним, който звучи като нещо, извадено направо от фермата на стария Макдоналд. Въпреки убежденията на пострадалите от IEI EMF, че симптомите им са предизвикани от излагане на влиянието на електромагнитните вълни, повторните експерименти не успяват да възпроизведат този феномен при контролирани условия. И тук говорим за 46 проучвания, които включват над хиляда души, които твърдят, че имат този проблем, но при проверка, когато вземе всички проучвания заедно, не само че не установили никакво значително влияние върху който и да е от симптомите, но и нямало доказателства, че хората изобщо са можели да засекат полетата.
Нито един човек? Е, има едно проучване, в което двама участника показали необикновени резултати, като познали кога мобилният телефон е включен и кога изключен 97 пъти от общо 100. Ако това беше просто случайност, това ще прилича на вероятността човек да бъде поразен от светкавица четири пъти за една година. Но не успели да повторят резултата един месец по-късно. А в науката, ако не можеш да повториш нещо, това означава, че то не съществува.
Защо продължава да съществува тази идея за свръхчувствителност? Има сега една цяла индустрия, която печели от разни джаджи, които претендират, че предпазват хората и медиите изглежда обичат историите за свръхчувствителност, но защо въпреки това журналистите не споменават никакви дати? Медиите са склонни да твърдят, че изследванията в тази област се пренебрегват. Но изследвания се правят – десетки проучвания, които изглежда, че системно биват пренебрегвани от почти всеки журналист, който се занимава с темата: слепи „провокативни проучвания“, публикувани в академичната литература, и почти всички са с отрицателен резултат. Искам да кажа, може да се твърди, че доказателствата са почти единодушни.
Така че, защо медиите не споменават тези данни? Може би нарочно ги пренебрегват. Може би са просто некомпетентни и никога не са поглеждали тази информация. Или може би са всмукани в системата на продавачите на змийско масло, които продават изолираща боя и шапки, предпазващи от пчели. Тези лобисти не само удобно не споменават десетките изследвания, но и злобно атакуват всеки, който дори се осмели да спомене данните, обвинявайки го в отричане на реалността на симптомите на хората.
Не, никой не казва, че си го измислят; науката просто предполага, че каквито и да са симптомите, мобилните телефони не изглежда да са причината. И вижте, ако искате да стигнете до там, може да се каже и че тези, които се опитват да продадат на бедните хора някакви стоки, самите те възпрепятстват по-доброто разбиране на страданията на своите клиенти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-electromagnetic-hypersensitivity-real
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев