Много, ако не и мнозинството от семействата на деца, страдащи от аутизъм, преследват подходи, свързани с диета и хранене като компоненти на лечението. Изчисленията от използването на алтернативни терапии варират от 28% до 95%, като специалните диети или хранителните добавки са най-често цитираният подход. Защо толкова често?
Може би родителите действат заради подозрения или недоверие към стандартните медицински практики, или желание децата им да не бъдат „наркоманизирани“, имайки предвид съществуването на алтернативни подходи, по-безопасни, естествени, холистични, но също така причината може и да е, че лекарствата просто не действат.
Фармакологичните интервенции при аутизъм са насочени главно към намаляване на свързаните симптоми: успокояват, помагат за заспиване, но нямат ефект върху основните симптоми на нарушенията от аутистичния спектър, като социално отдръпване, необичайно поведение. Само две лекарства са одобрени за лечение на аутизъм до сега, като и двете са насочени към свързан с аутизма симптом, раздразнителност, а не основните дефицити на заболяването. И двете лекарства имат също значителни странични ефекти, включително повишаване на телесното тегло и заседналост. Следователно не е изненадващо, че родителите търсят алтернативни терапии. Добре, но дали алтернативите работят по-добре?
В литературата по алтернативна медицина ще видите много от този вид отношение: доказани недоказателства, стига лечението да не причинява вреди, защо да не опитаме? Или дори отиваме още по-далеч, предлагайки лечение, дори и ако доказателствата са срещу него, защото хей, може би вашето дете е изключение. Съпричастен съм към този начин на мислене. За съжаление има много безскрупулни шарлатани, нетърпеливи да се възползват от родителите, които са отчаяни да опитат всичко, което звучи така, сякаш ще им помогне. Тези изследователи съобщават, че получават няколко имейли на седмица от лекари, предлагащи им „лек“ за аутизъм, (често за „ниската, ниска цена“ от $299) те докладват, за свой ужас, как тези имейли използват вината, за да манипулират семействата: „Ако наистина обичате детето си, не бихте ли искали да не оставяте нито един камък необърнат?“
Когато бъдат разпитани, много от тези практикуващи лекари с тези предполагаеми лекове ще кажат неща като: „Знам, че работи“, „Виждал съм да действа“ или „Не искам да отделям време или пари за тестване, след като мога веднага да помогна на децата!“ Изследователите насърчават родителите да бягат, не да ходят, далече от всяко лечение, което твърди, че е прекалено добро за науката. Всички лечения трябва да бъдат подложени на строги добре проектирани, двойно тайни клинични проучвания с плацебо контролни групи. Децата ни не заслужават по-малко от това.
Родителите опитват, независимо от това, често без дори да казват на личния си лекар, като отбелязват нежелание сред лекарите дори да обмислят потенциалните ползи от алтернативите, което според мен възниква, защото сме се опарвали от огъня толкова много пъти преди това. Примери за неефективни или дори опасни допълващи и алтернативни терапии са довели до общо недоверие или недоволство за всичко, което се смята, че е извън рационалното. Например историята за секретина.
Подобрени социални и езикови умения, подобрени основни симптоми на аутизма след прием на секретин. Секретинът е чревен хормон, който участва в храносмилането. Използва се като диагностично изследване за функцията на панкреаса. И така, тук просто правят този тест на някои деца, които просто случайно са имали аутизъм и за тяхна изненада в рамките на седмици след провеждане на теста, има рязко подобрение в поведението на децата: подобрен контакт с очите, бдителност и език.
Разбираемо, това предизвиква медиен фурор; родителите се надпреварват да търсят това вещество, което води до черен пазар за лекарството. Това, което обаче допринася за интересна телевизионна програма, разбира се, невинаги допринася за добра наука. Трябва да се провери.
Рандомизирано контролирано проучване за ефекта от секретина върху децата с аутизъм не установява никакви значими ефекти, въпреки че проучването използва свински секретин, хормон при прасетата. Може би човешкият секретин ще действа по-добре? И отговорът е не, очевидно не. Липса на ползи също и при човешкия секретин. Но не. Вижте данните. Секретинът напълно подействал. Една спринцовка секретин и поведението, характерна за аутизма, намалява в рамките на дни! Но същото нещо се случило при инжектиране на нищо, инжектиране на физиологичен разтвор и инжектиране на вода. Ето защо провеждаме проучвания, контролирани с плацебо група.
Широкото разпространение на тези анекдотични доклади за чудотворните ползи от секретина може би са направили очакванията толкова големи, че родителите са се убедили във възприетото подобрение, което обяснява ефекта от плацебо инжекцията. По този начин неефективното лечение може да стане широко прието, дори и ако няма никакви доказателства, които да го подкрепят, което се илюстрира от факта, че повечето родители в проучването все пак си останали заинтересовани от секретина, дори и след като им се е казало, че той не действа. Те просто не може да се предадат. И така, общността на аутизма продължила да натиска: Просто това трябва да действа.
В крайна сметка, след като провели 16 рандомизирани проучвания с плацебо група, в които участвали над 900 деца, не е установено никакво доказателство за ползи, Нито едно от проучванията не установило някакви по-големи подобрения в показателите за език, познание или аутистичните симптоми в сравнение с групата, при която се преструват, че дават на децата лекарства, а всъщност не им дават нищо.
При отсъствието на ефективни и достъпни лечения за аутизъм родителите на децата с такова нарушение са изключително уязвими към екстравагантните твърдения за потенциални лечения. В случая със секретина това е била просто перфектната буря от фактори, които разпространявали мита, предизвикал лудост около продажбите на секретин от хиляди родители, често пъти на цената на стотици или дори хиляди долари за една доза. „Историята със секретина“ показва защо е толкова важно да се подлагат предполагаемите лечения на научен контрол, вместо просто да се приемат анекдотичните доклади за доказателство.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/alternative-treatments-for-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев