През последните няколко десетилетия… медицината води сериозна война срещу рака, като се концентрира върху ранната диагноза и подобрена терапия. Войната не се печели. Въпреки това медицината не показва знаци на признание, че стратегията й може би е погрешна. По това тя прилича на един генерал от Първата световна война, който заявява: „Жертви: много. Превзета земя: незначително малко. Заключение: натискайте още.“
Ако погледнете приноса на химиотерапията, която убива рака, за 5-годишното оцеляване на болните от рак пациенти, той е само около 2%. Сега има някои педиатрични видове рак, при които сме станали добри в лекуването, като рак на тестисите и болест на Ходжкин са изключения, но ако погледнете най-често срещаните видове рак – рак на дебелото черво, белите дробове, гърдата, простатата – процентът на успех е само около 1%. Това означава, че от почти 14 000 пациенти с рак на дебелото черво само 146 доживяват още 5 години, благодарение на химиотерапията. Така че шансът на оцеляване е около 1 на 100, но лекарите не казват това на пациентите си. Новите лекарства на химиотерапията се промотират като голям пробив, само за да бъдат тихо отхвърлени на по-късен етап. Минималното въздействие върху преживяемостта при по-често срещаните видове рак противоречи на възприятията на много пациенти, които смятат, че получават лечение, което значително ще увеличи шансовете им за излекуване.
С оглед на минималното въздействие на цитотоксичната химиотерапия върху преживяемостта след 5 години и липсата на какъвто и да е значителен напредък през последните 20 години, следва, че основната й роля е всъщност е временно облекчаване. Химиотерапията може да намали туморите, да облекчи болката и натиска, но това обикновено не означава по-дълъг живот. Провалът на терапията, съчетан с реализацията, че наличието на рак е свързано с конкретни фактори на околната среда и начина на живот, определя, че превенцията трябва да е нашата основна цел.
Ракът е до голяма степен предотвратима болест, но наистина изисква големи промени в начина на живот. От милионите, диагностицирани с рак всяка година, 90 до 95% от случаите на рак са причинени от фактори, свързани с начина на живот, и само 5% до 10% са причинени от лоши гени. Знаем това поради огромните различия в разпространението на различните форми на рака по света, което след това се променя, когато хората се преместят от едно място на друго. Така че, например, честотата на случаите на рак на гърдата се характеризира с най-ниски темпове в някои части на Африка и Азия, докато хората не се преместят и не започнат да се хранят и да живеят като американците, аржентинците, европейците или австралийците.
Така че има нужда от основна преоценка на това как се подхожда към проблема с рака. Ключът към спечелването на войната срещу рака е превенцията, която не само работи по-добре, но има и голямо предимство, че не съдържа нищо по-лошо от симптомите при спиране на никотина или желето. От друга страна, лечението на рак, дори когато е успешно, често излага пациента на много страдания, както физически, така и психологически. Наистина някои видове лечения на рака се считат по-лоши от самото заболяване.
Най-важното обаче е здравословният начин на живот може да прекрати всичко в зародиш, докато ранната диагноза и лечението по дефиниция не променят честотата на рака, не променят броя на хората, които развиват рак първоначално. По отношение на профилактиката на рака и лечението с хранене, консумацията на животински храни исторически се свързва с повишен риск от рак, докато някои растителни храни се свързват с намаляване на риска. Така че не е достатъчно просто да избягваме лошите неща. Храненето е малко или много игра с нулев резултат. Всичко, което слагаме в устата си е изгубена възможност да сложим нещо дори още по-здравословно.
Така че не става въпрос само да се избягват храни, които могат да предизвикат рака; трябва да ядем храни с активни механизми за потискане на рака. Чрез храненето с цели храни тук става дума за непреработени храни. Да, това са някои от предполагаемите активни съставки на здравословни неща като куркума, зелен чай или броколи, но именно така трябва да ги приемаме, а не чрез хапчета.
Да, в крайна сметка развитието на рак може преди всичко да бъде заболяване, което реагира на начина на хранене, но тук не говорим за хранителни добавки, а за по-скоро цяла, непреработена храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-win-the-war-on-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Абонирайте се за нашия бюлетин

Присъединете се към нашия имейл бюлетин, за да получавате последните публикации в блога.

Успешно се записахте!