И преди сме разглеждали въпроса за замърсяването с олово в калциевите добавки като костното брашно, но се оказва, че не е само костното брашно. Значителни количества олово са намерени в други, по-често срещани добавки по аптеките. Все пак изследванията разкриват продължителни опасения за общественото здраве относно костното брашно, но за щастие то вече не е толкова популярно в наши дни. Така че за много от нас е малко вероятно да бъдат директно изложени на влиянието на олово в костното брашно – но много други биват директно изложени чрез животните, с които се хранят.
В САЩ 2,27 милиарда кг. месо и костно брашно се произвеждат като странични продукти от кланиците всяка година. Какво правим с тези милиони тонове всяка година? Храним обратно селскостопанските животни с тях, особено пилетата. Сега, по-голямата част от костното брашно преминава директно през животните в изпражненията им, но когато вземем тези отпадъци (изпражнения от крави, прасета и пилета), отново храним животните с тях. Познахте! Така че сега можете да видите как нивата на замърсителите могат да се натрупат в телата им.
И преди съм говорил за това какво може това да означава приготвянето на нещо като пилешка супа, но основната загриженост относно тези видове хранителни практики за хранене на крави, прасета и пилета, е разпространението на прионови заболявания, като луда крава, но не става въпрос само за прионите, които могат да се увеличат в резултат на това рециклиране, но и за други токсични вещества, включително олово. Така че едно хранене, предимно на растителна основа, може да намали излагането на олово, а едно почти изцяло растително хранене може теоретично да намали излагането на олово още повече, но трябва да направим проучване за това.
Но трябва ли да очакваме да получим полза? Да, оловото е един от токсините, които се съдържат в месото, но половината от излагането ни на влиянието на оловото вероятно идва от растителните храни. Проучванията за диетични модели в Европа предполагат, че вегетарианците биха били изложени на почти същото количество олово в сравнение с останалото население, с изключение на тези които ядат много дивеч, който може да се окаже с хиляда пъти повече олово, отколкото повечето други храни.
Всъщност вегетарианската диета може да бъде дори с още по-високо съдържание на олово. Но не е толкова важно това, което ядете, а това, което усвоявате. Както научихме от историята с кадмия, поглъщането на токсични тежки метали от животински храни в човешките чревните клетки може да бъде по-голямо отколкото от растителни източници. Ето така имате един вегетарианец с някои от най-ниските концентрации на олово и кадмий в кръвта, въпреки високите концентрации в диетата си. Но няма как да знаем докато не… направим проверка.
Изглежда има тенденция към по-голямо изхвърляне на олово чрез фекалиите след промяна към вегетарианска диета, като средно около девет души утрояват изхвърлянето на олово, има трима незасегнати и четирима – около половината. Но проучването продължило само няколко месеца; разликата не е статистически значима. Така че нека опитаме какво ще стане за една година. Преминаването към диета, която се характеризира с големи количества сурови зеленчуци, плодове и нерафинирани храни, пълнозърнести храни, която изключва месо, пиле, риба и яйца (въпреки че включва ферментирали млечни продукти като кисело мляко), както и намаляване на преработените и вредните храни. Взети са кичури коса преди и след промяната и се оказва, че има значително намаление на нивата на тежки метали, включително намаляване на нивата на олово почти наполовина. Вижте това: ето колко много живак, кадмий и олово са излъчвали хората през тялото към косата си, когато започнали и в рамките на три месеца токсичните нива на тежките метали намалели и останали на ниско равнище. Как да разберем дали не е просто съвпадение? Защото те се покачили отново няколко години по-късно след като проучването приключило, след като хората се върнали към предишния си начин на хранене, а нивата на живак, кадмий и олово отново се покачили до там, където са били и преди.
Същото нещо станало с различна група от хора след две години. Намаляването на нивата на живак може лесно да се обясни, вероятно поради драстичния спад на консумацията на риба, а намаляването на пиенето на алкохолни напитки може да е допринесло към спада на нивата на оловото, но също така може да е имало ефект, подобен на кадмия, където намаляването на съдържанието на олово в косата може да се дължи на промяна в храненето, която да води до по-малко усвояване на олово в тялото преди всичко.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-lower-heavy-metal-levels-with-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари