Цялото ни разбиране за причината за пърхота беше преобърнато с тази забележителна статия, публикувана през 1984 г. Вместо да разчита на вторични източници, рецензии, статии, мнения, тук се разглеждат първичната литература, първоначалните проучвания и е удивително колко несъмнени са доказателствата за истинската причина и как тя е била пренебрегвана, защото е била толкова добре погребана под цяла планина с грешки, тъй като някакви експерти през 1800 г. изложили някаква фалшива теория.
Сега знаем, че пърхотът е предизвикан от гъбични, които живеят и се хранят върху човешкия скалп, двете основни последици са: първо, колко тревожно е това, че някаква фалшива теория може да остане в медицинската литература без да бъде оспорена в продължение на един век, въпреки доказателствата за противното; и второ, хей, ако това е гъба, какво ще кажете да опитаме с масло от чаено дърво, което съдържа съставки, които имат противогъбична активност срещу голям брой гъбички.
Това се основава на проучвания като това обаче, където маслото от чаено дърво в съд на Петри може да отблъсне патогенните гъбички по кожата. Но няма как да разберем дали действа при пърхот, докато не го проучим. 126 мъже и жени били разделени на групи, като едната използва ежедневно шампоан с 5% масло от чаено дърво, а другата – плацебо за един месец. Плацебото не подействало много, намалило пърхота с около 10%, но шампоанът от масло на чаено дърво подействал по-добре, около 40% намаление. На графиката изглежда повече от 40%, но това се дължи на факта, че те заблуждаващо започнали оста Y na -60. Това е класическа измама, поместена в глава 5 от класиката на 1954 г., „Как да лъжем със статистика“. Графиката наистина трябва да изглежда така, което прави ефекта по-малко впечатляващ, но все пак това е статистически значимо.
Само един пациент в групата с масло от чаено дърво действително е постигнал пълно разрешаване на проблема, въпреки че същото важи и за един човек от групата с плацебото. И така изглежда, че шампоанът с масло от чаено дърво ще изисква продължителна употреба за контрол над пърхота.
Говорейки за гъбички, какво ще кажете за масло от чаено дърво в лечението на гъбички по краката? Това всъщност може би е най-често срещаната гъбична инфекция по кожата, която засяга 1 на всеки 10 души. И така, около 100 пациенти, разделени в някои от три групи: Крем с 10% масло от чаено дърво, тинацин, противогъбично лекарство, или плацебо крем. Един месец по-късно гъбичките са унищожени при 85% от групата с лекарството, но само с около една четвърт при групата с плацебото и с маслото от чаено дърво. Това е донякъде изненадващо, тъй като маслото от чаено дърво може да убива гъбичките в съд на Петри, но очевидно не и по краката.
Това ми напомня на някои от данните за оралното здраве по отношение на маслото от чаено дърво. То може да унищожи някои орални патогени в съд на Петри, но ако накарате хората да си жабурят устата с разтвор с масло от чаено дърво, ето натрупването на плака след 4 дни, без да си мият зъбите, жабуркайки се с плацебо. Ето как изглежда жабуренето с медикаментозен хлорхексидин вода за уста, която държи плаката малко по-надалеч. А водата за уста с масло от чаено дърво?
И така, ако маслото от чаено дърво не повлиява количеството плака, вероятно няма да помогне с гингивита, възпалението на венците, причинено от натрупването на плака. Но, не, ето го обрата. Вярно е, че няма намаляване на плаката с гел от 2,5% масло от чаено дърво. И все пак се наблюдава значително намаление на сериозността на гингивита. Тъй като намаляването на възпалението на венците се появява без намаление на плаката, изглежда, че това помага по-скоро като противовъзпалително средство, а не като антимикробен механизъм.
Може ли същото нещо да се случва и тук? Да, от гледна точка на микологичното излекуване – излекуването на гъбичната инфекция – маслото от чаено дърво не се справя по-добре от плацебото. Но въпреки че лекарството заличило гъбичките в 85% от случаите, в някои от тези случаи пациентите всъщност не забелязали подобрение в симптомите или те всъщност се почувствали по-зле след приема на лекарството, което вероятно е отражение на дразнещите странични ефекти на тинацтина. Ако вместо микологичното лечение погледнете симптоматичното подобрение, се оказва, че маслото от чаено дърво действа също толкова добре, колкото лекарството. Така че това може да бъде основата на популярната употреба на маслото от чаено дърво при лечението на гъбички по краката, но хората трябва да осъзнаят, че това е просто симптоматично облекчение и главната причина не се елиминира непременно по този начин. Разбира се, може би не са използвали достатъчно силен концентрат.
И наистина, ако опитате не с 10% крем, а с 25% до 50%, можете да получите степен на микологично излекуване по-голяма от тази на плацебото, но все пак не е толкова добър, колкото лекарството. И при тези високи концентрации някои от пациентите, които прилагат масло от чаено дърво, развили умерен до тежък дерматит – образувал се обрив. Но, хей, ако имате пациент, който не иска да използва медикаментозните кремове, тогава прилагането на крем с 25% чаено дърво има реален шанс да разреши проблема, без това да е твърде рисковано. Но стандартните противогъбични кремове без рецепта може и да действат по-ефективно.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-tea-tree-oil-work-for-dandruff-and-athletes-foot
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари