Какви са някои от начините, по които можем да намалим излагането си на канцерогенни вещества в месото, които се образуват по време на готвене? Има цял списък с опасни фактори. Първият фактор е видът месо, като преработеното месо – червено или бяло, е най-лошо. После температурата, като готвенето под 127 градуса Целзий, варенето или готвенето в микровълнова фурна са по-безопасни, докато готвенето на пряк огън, печенето и пърженето в тиган са най-лоши. Обръщането на месото на всяка минута понижава риска, а вместо тъмна и ароматна коричка се препоръчва бледа и мека такава, сготвена за кратко, това намалява риска, стига да спазвате насоките за безопасност на храните. Подправки или маринати, съдържащи оцет, намаляват образуването на канцерогените. Избягвайте мазни сосове, придържайте се към една порция, която да е с размера на тесте карти или един сапун и яжте зеленчуци и плодове с храната си. Дори ако само се навъртате около някое барбекю, може да е лоша идея, дори и да не ядете нищо от него.
Тук се оценява допълнителният доживотен риск от рак, свързан със стоенето на около 2 метра от скарата на въглища всеки ден и на около 9 метра, както с 25% излагане на кожата, така и със 100% излагане на кожата. Тук не говорят за готвене на голо; това е с уговорката, че лекото облекло вероятно осигурява някаква защита от тези газообразни канцерогени. Контактът с кожата често е пренебрегван в тези случаи на оценка на риска от полицикличните ароматни въглеводороди, но ние знаем, че това е проблем от проучвания върху пожарникари, които показват, че дори с пълна защитна екипировка, дишане през респиратор, те все пак накрая имат налични тези съединения в тялото си, вероятно през врата под каските си.
Тези резултати показват, че излагането на открито на изпаренията от барбекюта (особено през кожата) може да бъде важен, но до голяма степен пренебрегван източник на опасности за здравето, но тези изчисления са от използването на барбекю веднъж на ден, всеки ден, целогодишно. Изследователите смятат, че токсичните изпарения могат всъщност да се задържат за дрехите на хората, което може впоследствие да проникне навътре и да продължи излагането.
Това са някои от химикалите, които водят до това официалният научен орган, който определя какво е и какво не е канцерогенно, да обяви, че преработеното месо причинява рак и че червеното месо вероятно причинява рак. Те разглеждат както нитратите в преработеното месо, така и тези канцерогени в сготвеното месо. Обаче поради на практика неизбежното присъствие на други канцерогенни вещества, които вече са налични в суровото или непреработеното месо, тези химикали не са единствените потенциално канцерогенни вещества в месото и месните продукти. Тези други вещества са добре познати замърсители на околната среда, като например някои тежки метали, диоксини и ПХБ, така наречените устойчиви органични замърсители, на които ние сме основно изложени чрез приема на млечни продукти, месо и риба. Въпреки че диоксините се образуват когато хартиената маса се избелва с белина, имам усещане, че това е грешка при автоматичната корекция.
Колко голям е проблемът в САЩ? Министерството на земеделието на САЩ проучва дали нивата на подобните на диоксин вещества в месото и птиците показват възможен проблем за американското здравеопазване и те стигат до заключението, че излагането на един средностатистически американец е под установената референтна норма на Американската агенция за опазване на околната среда, което означава максимално допустимото ограничение на едно токсично вещество. Само децата, които консумират средно на ден порции месо или птици редовно, които съдържат най-високите нива, могат да превишат ограничението.
Ако вземем заедно всички канцерогени, някои токсиколози съветват да се ограничава консумацията на говеждо, свинско и пилешко месо, така че децата да консумират най-много пет порции, които да съчетават всички тези видове месо; така че средно една порция на всеки шест дни най-много. Да, но какво да кажем за органичното месо? Ще разберем в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/carcinogens-in-meat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари