В природата има много примери на чревни микроби, които променят поведението на домакина. Един такъв пример включва паразита в мозъка, наречен Toxoplasma. Когато се заразява един гризач през червата, паразитът намира своя път до мозъка и причинява загуба на вродения страх при животното от миризмата на урината на червения рис. Защо паразитът се интересува от това, от какво се страхуват мишките? Защото, като не избягват хищниците, те по-често могат да бъдат хванати и изядени; така че паразитът може да продължи да заразява други гризачи. Ако вие сте паразит в мозъка на мишките, как ще се разпространявате? Мишките не са канибали; така че трябва да се уверите, че мишката, в която се намирате, ще бъде изядена от нещо друго. Така че паразитът еволюира по някакъв начин, за да промени поведението на мишката.
Като се има предвид потенциалната способност на микробите да променят поведението, дали разрушаването на нашия чревен микробиом, добрите ни бактерии в червата, може да бъде потенциален фактор за появата на аутизъм? Откъде им е хрумнала тази идея? Ами, децата с аутизъм обикновено имат променена чревна флора, по-различна от тази на деца без аутизъм, например значително по-малко от бактерията Prevotella в децата с аутизъм, която, ако си спомняте, характеризира здравословния ентеротип на червата, чийто растеж можете самите вие да подпомогнете чрез повече растително хранене.
Но кое идва първо? Вместо лошата микрофлора да води до аутизъм, не е ли по-вероятно аутизмът да води до лоша чревна флора? Децата с аутизъм ядат значително по-малко плодове и зеленчуци, диетата им често се характеризира с липса на разнообразие, недостатъчно количество храни, съдържащи фибри, което означава недостатъчно цели растителни храни като цяло и завишено количество добавена захар. Така че, не би ли могло това да обясни различната чревна флора?
Има някои рискови фактори непосредствено преди и след раждането за развитието на аутизъм, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и раждане с цезарово сечение – особено секциото. Какво общо трябва да има това с микробиома? Ами, може да има защитна стойност чрез майчиния вагинален микробиом, който детето пропуска, когато излиза вместо това чрез хирургичен разрез. Но по време на секцио майките също понякога биват поставени под обща анестезия и е възможно упойката да засегне мозъка на бебето преди то да бъде разделено от майчиното кръвоснабдяване. За да разграничим двата сценария, имаме нужда от проучване, което да сравни риска от аутизъм при секцио, където майката е поставена под епидурална или спинална упойка, със секциото под обща анестезия, но никога не е имало такова проучване… до сега.
Това проучване разглежда случаите на аутизъм при бебета, родени по естествен начин, родени със секцио при местна упойка и със секцио с пълна анестезия. И се оказва, че само тези, които са родени със секцио под обща анестезия имат по-висок риск, а не тези със секцио, при която майката просто получава епидурална упойка; така че това би предположило, че връзката със секциото е по-скоро въпрос на излагане на влиянието на медикаменти за анестезията, а не въпрос на липсата на контакта с вагиналната флора. Това обаче не е интервенционално проучване, при което майките са разделени в различни групи, а е просто наблюдателно проучване. Така че е възможно увеличеният риск от аутизъм да има по-малко общо със самата анестезия, а да е свързан най-вече с усложненията по време на бременността, които да са довели до необходимостта майката да премине през това. Така или иначе, не виждам връзката с микробиома.
Опитвали са пробиотици за деца с аутизъм и до сега не изглежда това да е помогнало много. Някои семейства в отчаянието си са опитвали фекални трансплантации, при които молят съседското дете да бъде донор. Както когато една муха казала на другата: „Това изпражнение заето ли е?“ Разбира се, това не е одобрено от Агенцията за контрол на храните и лекарствата; така че семействата са принудени да идат на кафявия пазар…
Всичко това може да бъде проследено обратно към това забележително проучване, публикувано в журнала по детска неврология. Няколко родители на деца с рецидивиращ аутизъм – което означава, че децата започват да се държат нормално преди аутизмът да ги удари – отбелязват, че изглежда всичко започва след като детето им е приемало антибиотици. Бяха получили хронична диария – аутизмът не е единственото нещо, към което може да сте генетично предразположени… което предполага, че антибиотиците са замърсили чревната им флора и после последвала загубата на говора, играта и социалните умения. Сега това може да бъде тотално съвпадение, но то е довело тази група детски гастроентеролози да смятат, че може би е имало някакъв вид причинно-следствена връзка там. Може би чрез премахване на добрите бактерии, някои от лошите бактерии се задържат, някои невротоксични бактерии, и това води до аутизъм. Ако това беше истина, може би биха могли да почистят отново плочата, още една доза антибиотици, но този път в опит да се изчистят всички лоши бактерии, които дебнат там. Би ли могло това да намали симптомите на аутизъм при тези индивиди? Това би било шокиращо.
Поставят децата на силен антибиотик, наречен ванкомицин, и 80% от децата се подобряват. Но в рамките на няколко седмици след лечението повечето от тях се връщат обратно към първоначалното си състояние, което предполага, че може би лошите бактерии са били потушени, но не и премахнати.
Това проучване е проведено преди близо 20 години и имало стойност “n” само 11, което означава, че изследвало само 11 деца. (Буквата n в научната сфера показва броя на участниците в проучването). Със сигурност до сега е имало и много по-големи проучвания. Но в действителност има само едно публикувано последващо проучване и при него n е равно на 1.
Един докладван случай за дете с аутизъм, което се подобрява на антибиотици и едно предположение на бащата какво може да означава това, написано от самия баща, който описва драматично подобрение в аутизма на детето след приемане на амоксицилин. Когато той разговаря с други родители на деца с аутизъм, се изненадал, когато открил, че много от тях често дават на децата си антибиотици специално за тази цел, въпреки че той също чул от други родители предположението, че аутизмът при децата им се влошил след антибиотиците или че антибиотиците са виновни за появата на това състояние преди всичко. Но фактът, че всичко това говори за потенциалната роля на чревната флора, само подсилва твърдението.
И други родители говорят за това, но когато той прегледал медицинската литература, за да научи повече всичко, което открил, е това проучване върху 11-годишното дете. Как е възможно да няма никакви последващи проучвания? И ето го, точно пред очите му, като директен свидетел на доказателствата при собственото му дете, това, което това изследване беше установило, това привидно невъзможно състояние, бързо и драстично подобрено вследствие на антибиотик – поне при някои деца, но изненадващо е, че не е имало никакви опити да се повтори това проучване. Сега, мисля, че повечето родители вероятно ще разчитат на това, че са благословени и че това подействало поне за тяхното дете и ще оставят нещата така, но не и този родител. Той основал своя собствена фондация за проучвания върху аутизма с мисията да насърчи, спонсорира и комуникира всички новости в проучванията върху аутизма.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-the-gut-microbiome-in-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев