Защо не виждаме корпоративните интереси на алкохолната индустрия толкова ясно колкото виждаме тези на тютюневата индустрия? Ами, алкохолната индустрия води сложна и успешна кампания през последните няколко десетилетия, като подкопава възприятията за степента на вредите за здравето, свързани с алкохола, очертавайки аргумента за баланс между ползите и вредите. Да, алкохолът може да е отровен канцероген, който увеличава риска от рак, но какво ще кажете за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания? Политиците се колебаят да въведат ефективни политики по отношение на алкохола или дори да подкрепят добавянето на предупредителни етикети от страх, че те биха могли да подкопаят или да противоречат на всички възможни ползи от употребата на алкохол.
В края на краищата употребата на алкохол ясно повишава HDL, предполагаемо „добрия“ холестерол. Но за съжаление, както вече сме говорили, HDL вече не се счита, че има защитна функция, въз основа от части на така наречените Менделийски рандомизирани проучвания, където високият HDL холестерол през целия ви живот не изглежда да помага, докато доживотното намаляване на лошия холестерол, LDL, само благодарение на късмета на гените, наистина намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.
Така че повишаването на HDL холестерола от алкохола може и да няма значение, а ако погледнете субклиничните показатели на атеросклерозата, като например удебеляването на стената на каротидните артерии във врата, ще видите, че тези, които се въздържат от употребата на алкохол напълно, изглежда имат най-малък риск, същото е и с коронарния калций, при който основно колкото по-ниска е консумацията на алкохол, толкова по-малък е рискът. А и алкохолът вдига малко кръвното налягане, от което следва да се очаква, че ще повиши, не понижи риска за сърцето. И така, откъде се появява тази идея, че алкохолът е полезен за нас? От тази известна крива.
Вижте я. Ако проследите големи групи от хора с течение на времето, ще видите, че като цяло колкото повече хората пият, по-голям ще е техният риск от преждевременна смърт, но с най-малък риск, тези, които обикновено живеят най-дълго, не са онези, които изобщо не са пиели, въздържателите, а тези, които пият умерено, като например по едно питие на ден.
Ето защо някои хора препоръчват на лекарите да съветват въздържателите от алкохол да започнат да пият. Разбира се, има статини, но алкохолните напитки не изискват рецепта, далеч по-евтини са и определено по-приятни.
Дали умереното пиене наистина има защитна роля или има просто нещо друго при хората, които се въздържат напълно от алкохол, което ги поставя в категория с по-висок риск? Причината, поради която подозираме, че става нещо подозрително, е, че въздържалите изглежда имат по-голям риск от цял набор от заболявания, включително, по ирония на съдбата, цироза на черния дроб. В сравнение с хората, които цял живот са се въздържали, тези, които никога не са близвали алкохол, мъжете и жените, които пият по малко, изглежда имат по-малко чернодробна цироза. Чакайте, какво? Как може малкото пиене да е свързано с по-ниска честота на цироза на черния дроб? Е, нека помислим за това. Кое има повече смисъл, че пиенето води до по-малко цироза на черния дроб или че цирозата на черния дроб води до по-малко пиене? С други думи, обратна причинно-следствена връзка, т.нар. ефект на болния отказал се.
Ако погледнете проучванията върху пушачи, понякога се наблюдават по-високи нива на смъртност сред онези, които са отказали цигарите, в сравнение с онези, които продължават да пушат. Защо? Защото причината те да са спрели да пушат, е защото са се разболели. И така, разбира се, болните хора умират по-често от не толкова болните хора. Ето защо, когато класифицирате някой като непушач в някое проучване, трябва да се уверите, че той е бил непушач през целия си живот, и не просто непушач – от миналия вторник. И все пак, невероятно е, че не се прави това в повечето проучвания за алкохола, а вместо това класифицират погрешно бивши алкохолици, сякаш са се въздържали от алкохол през целия си живот. И вижте, хората с по-лошо здраве, са по-склонни да намалят или да спрат пиенето напълно, ето защо това кара хората, които пият редовно, да изглеждат по-добре в сравнение с тези, които изобщо не пият, защото някои от въздържателите просто се въздържат, защото са се разболели и са спрели.
Добре. И така, ами ако се върнем към всички тези проучвания и коригираме неправилните класификации, отделим бившите хора, които са пили алкохол, от въздържалите се цял живот? Не сме знаели какво ще стане до сега.
Наистина били установени твърде много грешки с погрешни класификации, което провалило три четвърти от проучванията, и когато коригирали нещата, кривата изчезнала. Връзката между смъртността и алкохола започнала да става по-последователна с права линия, отговор с линейна доза, което означава повече алкохол, повече смърт: никаква защита при ниски нива на консумация.
Така че няма видима полза от лекото до умерено пиене в края на краищата, когато използвате по-добри групи за сравнение. Въпреки че тези резултати не са това, което повечето от пиещите възрастните биха искали да видят, обществеността заслужава да чуе и да прочете в по-пълни и балансирани подробности все по-нарастващите доказателства, че пиенето на алкохол е много малко вероятно да подобри здравето им.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-better-to-drink-little-alcohol-than-none-at-all
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари