Аюрведичните добавки например, специално предлагани на бременни жени, превишават нивата на безопасност с до над 4 милиона процента, което прави използването на аюрведичната медицина и натравянето с олово голямо притеснение в Съединените щати. Тежките метали умишлено биват добавяни към хранителните добавки, но не се притеснявайте, аюрведичните лекари твърдят, че оловото е неутрализирано с кравешка урина.
Добавките с калций могат да бъдат допълнителен източник на замърсяване с олово, нещо, което знаем от около половин век. Добавките с калций, направени от кости, може би имат най-високите нива на олово, но също и другите калциеви добавки се оказва, че са замърсени, включително редица големи национални марки.
По отношение на храната, това, което най-много допринася към приема на олово от децата и техните родители, са млечните продукти, а най-концентрираният източник може да бъдат диви животни, застреляни с амуниции, съдържащи олово. Притеснението от ловците е обаче, че оловните куршуми не биха имали същата способност за нараняване, но скенерите на убитите животни показват също толкова много щети, което доказва, че куршумите без олово имат също толкова голяма ефективност за убиване дори и срещу балистичен сапун, който очевидно има плътност, която наподобява тази на жизнените органи.
Работници в заводи за батерии могат да бъдат изложени на много олово, но главното излагане на влиянието на олово е стрелянето с огнестрелни оръжия. Не яденето на месо, пълно с олово, а просто упражненията по стрелба в закрити помещения; 75% от целевите стрелци имат повишени нива на олово в кръвта си. Дори отвън, оловото във въздуха, освободено от триенето на куршума срещу варела или съдържащите олово грундове могат да доведат до съществено излагане на олово, както при хората и местната дива природа, така и в почвата, като там нивата на олово са по-високи отколкото в почвата, намираща се в близост до индустриален завод за олово. По-голямата част от оловото в градската почва обаче произхожда от десетилетия на използване на оловна боя и оловен бензин, което поражда загриженост за градските градини. По-голямата част от оловото не се абсорбира от растенията, обаче, но може да залепне за листата и корените. Това са лоши новини, защото дори посевите от повдигнати саксии с чиста почва могат да се замърсят в градска среда, но добрата новина е, че оловото може вероятно да се измие. Ползите за здравето от градинарството и пресните продукти вероятно ще компенсират риска на повечето места.
Яйцата от пилетата в задния двор обаче, трябва да бъдат изследвани за олово, тъй като оловото попада директно в яйцето; и по този начин не може да бъде измито. По-голямата част от оловото се оказва в скелета на птиците обаче, което повдига въпроса: Какво става, когато се опитате да направите пилешка супа? Може да има увеличаване на нивата при хората, които варят кости вследствие на съветите на застъпниците на палео диетата. Проблемът е, че оловото е невротоксин и не само е невротоксин, той засяга сериозно костния мозък, храносмилателния тракт, бъбреците, кръвоносната система, хормоните и репродуктивните органи. Симптомите на твърде много олово в организма включват нарушено когнитивна способност, анемия, болки в корема, бъбречни проблеми, високо кръвно налягане, спонтанни аборти, проблеми с паметта, запек, импотентност, депресия, лоша концентрация и т.н.
И ние знаем от изследванията върху хората, че оловото се съхранява в костите. Когато има голям оборот на олово, както при менопауза или по време на бременност, нивата на олово в кръвта могат да се повишат. Това може да бъде сведено до минимум по време на бременност чрез прием на достатъчно калций и понижаване на приема на натрий. Когато астронавтите губят костна маса в космоса, оловото се освобождава в кръвта им, но по ирония на съдбата, тъй като те вече не са изложени на цялото това олово на Земята, техните общи нива на олово могат да спаднат. Костите са толкова добри в изсмукването на олово, че те могат да се разпръснат на стрелбища, като по този начин предотвратят по-нататъшното проникване на олово в околната среда.
И така, тези изследователи се притеснили, че варенето на костите на селскостопански животни може да освободи олово в бульона. И така, те направили три вида био пилешки бульон – един с костите, един само с месо и трети с кожата и хрущялите. Всички супи надхвърлили максимално допустимите нива на олово, дори и тази без костите. Изненадващо, супата с кожата и хрущялите била най-зле, като превишила нивата на безопасност с 475% на една порция супа.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-lead-is-in-organic-chicken-soup-bone-broth
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев