Рисковите фактори на околната среда, тоест негенетични рискови фактори, могат да играят значителна роля при аутизма, като се има предвид, че дори идентични близнаци, които споделят едно и също ДНК, може и да не споделят болестта през повече от половината от времето. Установяват се редица рискови фактори: олово, живак, устойчиви органични замърсители, като полихлорирани бифенили, или усложнения при раждането могат да предизвикат възпалително състояние и оксидативно увреждане в мозъка. Но върху какво се основава това?
Виждаме много корелационни проучвания като това, което говори за възможността един от скритите причинители, който стимулира появата на аутизма, да е нещо в рамките на хранителната индустрия, особено промишленото производство на месо, най-вече домашните птици, което се основава на факта, че нарастването на консумацията на домашни птици, особено консумацията на възрастни домашни птици, изглежда се свързва с нарастването на аутизма. Те предполагат, че причината е масовото замърсяване на месото с антибиотици, хормони за растеж и токсични замърсители, като диоксина например в месото.
Има определено токсикологични проблеми, свързани с производството на месо, не само замърсители, но и канцерогените в сготвеното месо, левкотоксините. Този преглед в журнала по наука за месото изкарва цял списък. Но основната хронична токсична реакция на консумацията на месо и месни продукти е ракът, а не аутизмът. Има тонове смущаващи фактори, които могат да обяснят тази връзка.
Същото е и с консумацията на риба и аутизъм. На държавно ниво, свързаните с живака предупреждения за рибата се оказват изненадващо силни предсказатели на темпото на нарастване на аутизма, което навежда на мисълта, че замърсената с живак риба е виновникът, но колко хора обикновено ядат риба, произхождаща от собствената им страна? Това по никакъв начин не доказва причинно-следствена връзка между живака и аутизма. Защо дори бихме си помислили да направим тази връзка? Ами, тежките метали, като живака и оловото, наистина причиняват увреждане на мозъка, а има и някои прилики по отношение на симптомите, които те могат да причинят, но това няма как да го знаем… докато не направим проверка.
„Изследване на мобилизацията на урината“, „предизвикателствено изследване“ или „провокирано изследване на урината“ са все термини, използвани да опишат поставянето на хелатно вещество – вещество, което свързва тежките метали – при даден човек преди взимане на проба от урината му, за да видят нивата тежки метали в тялото му. Но органите на властта на педиатрията, общественото здраве и токсикологията не препоръчват употребата на тези изследвания, въз основа на липсата на научно потвърждение и липсата на установени ползи за пациентите. Обикновено се промотира от практикуващи алтернативна медицина лекари като основа на препоръка, популяризиране и продажба на съмнителни и често неподходящи терапии, чиято цел е предполагаема „детоксикация“.
Въпреки това неодобрение, тези тестове все още се използват често и се препоръчват от някои лекари. Ето как изглеждат резултатите. О, изглежда, че живакът е в червено. Лесно е за неинформирани пациенти и доставчици да заключат, че резултатът, който попада в жълтата или червената категория, означава тежко метално отравяне, но това е така, защото те не четат дребния шрифт. Този референтен интервал, тази нормална стойност в зелено е нивото при непровокирани условия, което означава нормалната урина, а не урината от някой, който току-що е получил хелатно лекарство, което предизвиква реакция на умишлено улавяне на тежките метали в тялото и изтеглянето им в урината. Това е като да дадем на някого лекарство, което повишава сърдечния му ритъм – като инжекция адреналин, след това да премерим пулса му и да кажем: „Уау, имате необичайно висок сърдечен ритъм!“ В сравнение с други хора, които току-що са получили инжекция с адреналин? Не, в сравнение просто с нормалната сърдечна дейност в покой. Ех. Вижте, няма никакви установени референтни диапазони за провокирани проби от урина; така че тук използват грешен референтен диапазон. Затова нямаме никаква представа какво означават резултатите и предвид потенциалната вреда от каквото и да е лечение, което някой практикуващ лекар се опита да ви продаде, тези изследвания не трябва да се използват.
Най-често това лечение означава хронична хелатотерапия. Половин милион души с аутизъм биват подлагани на хелатотерапия САЩ всяка година, въпреки липсата на доказателства от клинични проучвания, че има някаква полза от това. Защо не опитаме все пак? Защото има потенциал за странични реакции, като например смърт. Позовават се на този случай, при който лекарите просто дали погрешното лекарство. Трябвало е да дадат динатриев калциев едетат, а не просто директно динатриев едетат. Но това може и да не е било случайно. Точно това се препоръчва от водещите поддръжници на хелацията. Като такива, би било изненадващо, само ако практикуващите лекари не бяха избрали да го сторят. Така че това може и да не е прост въпрос на „администриране на погрешното лекарство“. Това може да е просто отклоняване от идеята, че убиецът е шарлатанин.
Това не означава, че тежките метали не са токсични. Просто, вместо да се опитваме да даваме на хората хелатни лекарства след случилото се, трябва да се опитаме да избегнем излагането на тежки метали, преди да е станало късно. Например, в това проучване сравняват нивата на живак в кръвта на лекарите, които не ядат риба, сравнени с тези, които ядат по 1 или 2 порции седмично, сравнени с тези, които ядат 3 или повече. Ето къде стои групата с 3 или повече порции на седмица в началото, и след една-единствена доза от хелатното лекарство, нивата на живака намаляват до тук, но може би е по-добре да се яде по-малко риба или изобщо никаква риба.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/heavy-metal-urine-testing-and-chelation-for-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев