След като се премахнат от проучванията върху алкохола и смъртността системните грешки на неправилно класифициране на бивши пиячи като въздържатели през целия си живот, умерената консумация на алкохол, като например една чаша вино на ден, в края на краищата изглежда, че не играе защитна роля. Непосредствените заключения от това ново изследване са, че клиниците трябва да са много скептични относно предполагаемите ползи за здравето от консумацията на алкохол и не трябва да съветват своите пациенти да пият, за да подобрят продължителността на живота си. Това е особено важно, като се има предвид нарастващата информираност за рисковете от рак от дори умерената употреба на алкохол. Ако вземем предвид риска от рак, ако има само вреди и никакви ползи, то тогава в идеалния случай приемът на алкохол на ежедневна база трябва да бъде сведен до нулата, което потенциално го превръща в напитка от категорията на червената светлина.
Проблемът е, че много от тези популационни проучвания класифицираха онези, които спират пиенето в отговор на влошеното си здраве, като хора, които не пият. Това е проблемът с обратната причинно-следствена връзка: вместо въздържането от алкохол да води до лошо здраве, лошото здраве може да е довело до въздържането от алкохол. Същото е когато проучванията показват, че хората, които седят и гледат телевизия, имат по-лошо здраве. Дали гледането на телевизия води до заболяване или заболяването води до повече гледане на телевизия и седене на дивана? Това е една от причините, поради които, ако погледнете йерархията на доказателствата, където по-високото положение на пирамидата означава по-силни доказателства, интервенционалните проучвания, каквито са рандомизираните контролирани проучвания, обикновено предлагат по-добри доказателства от наблюдателните проучвания върху населението, които могат да страдат както от обратна причинно-следствена връзка, така и от противоречиви фактори. Например, хората, които пият по малко в група, е по-вероятно да изпият чашата си с вино със салата, а не с чийзбургер и ето защо виното изглежда има защитна роля. Но понякога е трудно провеждането на рандомизирани контролирани проучвания, тъй като не можете да накарате група от хора да пуши по кутия цигари на ден за няколко десетилетия. Така че понякога решенията трябва да бъдат основани на наблюдателни проучвания. Но сега имаме нов инструмент, Менделеева рандомизация.
В случаите, когато рандомизираните контролирани проучвания не са осъществими или практични, този нов инструмент може да предостави надеждни доказателства за причинно-следствената връзка между излагането на влиянието и рисковете от заболяване.
Това е като историята на HDL холестерола. Алкохолът повишава нивата на „добрия“ холестерол. Но за съжаление изглежда, че добрият холестерол не е добър в намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания в края на краищата, въз основа от части на Менделеевите рандомизирани проучвания, при които хората, които са се сдобили с по-високи нива на HDL холестерол генетично, от раждането, не изглежда да са защитени. Има ли начин да се проучат хората, за които се предопределено още от зачеването им, да не пият толкова много? Удивително, да.
Алкохолът се детоксикира в черния дроб и се разгражда на въглероден диоксид и вода чрез два ензима. Но в процеса се получава токсичен междинен метаболит, наречен ацеталдехид, който може да причини неприятно гадене и зачервяване. Така че, ако хората се раждат с бавна вариация на този ензим или супер бърза вариация на този ензим, ацеталдехидът може да се натрупа, което прави пиенето на алкохол при тези хора относително неприятно преживяване през целия им живот. Така че те се раждат с по-малка вероятност да пият много алкохол. И така, имат ли те по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания, както предполага първоначалното наблюдателно проучване? Не, те имат намален риск от сърдечно-съдови заболявания. Това предполага, че намаляването на консумацията на алкохол, дори и при хората, пиещи малко до умерено, е от полза за сърдечно-съдовото здраве.
Така че това просто допълва съмненията относно защитната връзка между „умерената“ консумация на алкохол и сърдечно-съдовите заболявания, която вече е натоварена с противоречия и предразсъдъци. И сега научните стълбове, върху които се основават тези твърдения, изглеждат все по-несигурни, а това кара някои да предполагат, че наклонената кула от предполагаеми ползи за здравето от „умерената“ консумация на алкохол, най-накрая се е сринала. Предвид вредите, причинени от употребата на алкохол, не е изненадващо, че докладите, които предполагат наличие на ползи, привличат ентусиазъм сред потребителите, медиите и, разбира се, алкохолната индустрия, но тези очевидни ползи сега се изпаряват.
Какви изводи трябва да извлечем от тези новопоявили се доказателства? Първо, в здравеопазването, както навсякъде другаде, ако нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, – подобно на завръщането на маслото – трябва да се третира с голяма предпазливост. На второ място, здравните специалисти трябва да съветват да се спре пиенето. Трето, здравните препоръки трябва да идват от здравните власти, а не от алкохолната индустрия, която трябва да премахне всички заблуждаващи препратки към предполагаеми ползи за здравето, които все повече изглеждат като триумф на фалшифицирането на информация, а не като добра наука, също както предполагаемото разделение сред учените по отношение на климатичните промени, вследствие от петролната индустрия.
Като опияняващ, пристрастяващ, токсичен, канцерогенен наркотик, алкохолът не е добър избор за терапевтично средство, дори и да помага. Има и по-добри начини за предотвратяване на сърдечни удари, а именно хранене, движение и лекарства, когато е необходимо. За разлика от алкохола, ефективността промените в начина на живот е доказана и като бонус няма потенциал за злоупотреба. Има причина да няма група на анонимните ябълкохолици.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-any-benefits-of-alcohol-outweigh-the-risks/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари