Вчера излезе едно сензационно научно изследване, което ясно посочва като причина за аутизма ваксините. Наистина няма друг начин да го кажа. Разбира се, че съществува генетично предразположение и разбира се, че има други токсини в околната среда, които могат да причинят аутизъм, но въз основа на това проучване и много други проучвания, които се появиха през последните няколко години, е ясно какво ни казва науката. Ваксините са силно свързани с аутизма.
Преди да ви разкажа за проучването, искам да изясня съществуващото объркване относно алуминия във ваксините. Алуминият не е сложен наскоро във ваксините, за да замени живака, който е премахнат. Виждам хората да казват това постоянно и трябва да разберете, че това са две много различни съставки, които имат две много различни цели.
Живакът, или реалното му име Тимерозал, се използва като консервант за флаконите с няколко дози ваксини. Флаконите с няколко дози са по-големи и имат едно тънко парче гума на края, наречено диафрагма, която съхранява ваксината и я предпазва от замърсители, което е изказване, трудно изразимо без емоции. Живакът се добавя към тези флакони с няколко дози, защото той е токсичен за всички форми на живот. Когато една медицинска сестра или доктор поставят ваксина чрез спринцовка, която пробожда диафрагмата във флакона многократно, шансът да вкарат там нещо от вън, на което не му е мястото във ваксината, е по-голям. И така живакът бил добавян в тези ваксини, така че, ако нещо премине през диафрагмата, то ще умре. Защото живакът е токсичен за всички форми на живот. Много ваксини преди се съхранявали във флакони за няколко дози, защото е по-евтино по този начин. Ако потърсите в Google изображение на ваксина, често ще забележите флакони като този, а не спринцовки като тази. Това са често по-стари ваксини. В днешно време повечето ваксини идват в контейнери за еднократна употреба. Някои трябва да се разбъркат преди употреба, други са готови за действие. Тъй като ще бъдат използвани само веднъж, няма нужда от живак. Противогрипната ваксина, която се прилага по бензиностанции и паркинги в днешно време, се използва в такива огромни количества, че някои форми продължават да се съхраняват във флакони с няколко дози, които съдържат живак, а на някои щати, както е Калифорния, все още им е позволено да ги използват върху деца в определени ситуации.
Добре – алуминий. Алуминият не е консервант. Той има различна цел и участва като съставка в много ваксини, независимо дали са флакони за многократна употреба или не. Алуминият е част от ваксините от много дълго време, поне от 30-те години на миналия век мисля, а неговата цел е да раздразни имунната ви система и да предизвика по-силна реакция. Това се нарича адювант. Когато говорим за алуминий, вие вероятно си представяте алуминиевите кенчета, които се разтапят в сребърна течност и се накапват във ваксината. Този алуминий е по-скоро солно вещество и прилича на бяла кристална прах. Също се счита за алуминий и се използва във ваксините, защото тялото ви го мрази. То реагира много силно към него. Вашата имунна система реагира много силно към него. Живите вирусни и неактивни вирусни ваксини като морбили, паротит и рубеола, варицела, шарка, ротавирус, полио и т.н. не съдържат алуминий. Може и да са съдържали живак преди време, когато са били в по-големи флакони с няколко дози, но онези ваксини не съдържат алуминий, доколкото знаем. Това не означава, че те са безопасни, имайте го предвид.
Още едно нещо – повечето противогрипни ваксини не съдържат алуминий – виждам това много често. Има много много различни противогрипни ваксини, които се прилагат не само като инжекция и през носа, но повечето от тях не съдържат алуминий – трябва да проверите за конкретната ваксина, за да сте сигурни. Другите ваксини, които съдържат алуминий, няма да работят без него. Точка. Хората не искат да слагат алуминий вътре – не е като да се радват, че го правят. Просто трябва. Ваксините няма да предизвикат достатъчно силен имунен отговор без алуминия, за да предизвикат някакъв вид защита и всъщност много хора, включително и аз, твърдят, че алуминият провокира неправилния отговор, за да създаде имунитет, ето защо тези ваксини действат толкова зле.
Много хора говорят за това да изхвърлят алуминия напълно от живота си – никакви антиациди, никакви дезодоранти, съдържащи алуминий, алуминиево фолио, съдове за готвене и т.н. Трябва да знаете, че сър Кристофър Ексли, един от авторите в това проучване и експерт по алуминиева токсичност, използва дезодорант, съдържащ алуминий и ухае невероятно. Той се занимава основно с инжектирането на алуминий. Не САМО инжектирането на алуминий, но главно с това.
Още едно нещо, преди да спомена резултатите от проучването. Ще чуете хората да казват, че има стотици научни изследвания, които опровергават връзката между аутизма и ваксините. Не съм ги броил, но Центърът за контрол и превенция на заболяванията официално е провел четири, а тези четири са изследвали или само една ваксина – MMR, или една съставка – Тимерозал. И това са епидемиологични проучвания, което означава най-слабата форма на наука. Не са отишли в лаборатория и не са инжектирали една група маймуни с плацебо физиологичен разтвор, а друга с Тимерозал и тогава да сравняват резултатите. Учените разглеждат съществуващата здравна информация и пресяват, филтрират и изключват определени групи, докато не получават резултатите, които искат. Междувременно, благодарение на няколко благотворителни организации и фондации, които финансират реални проучвания, учените се опитват да разберат как ваксините могат да причинят аутизъм. Реално е невъзможно да се докаже, че нещо не може да се случи. Има твърде много променливи, които се отчитат, дори и в множество изследвания, хиляди изследвания, които доказват, че нещо НЕ МОЖЕ да се случи. Ето защо основният привърженик на ваксините Пол Офит правилно казва: „Не можем да кажем, че ваксините не причиняват аутизъм.“ Не можете да кажете, че това никога не се случва. Но можем да използваме научни експерименти, които да ни покажат как може да се случи и защо може да се случи. Не можем да кажем КОЛКО ЧЕСТО, но можем да придобием някаква идея.
И резултатите от това последно проучване са много много обезпокояващи. Екип от учени работи много усилено, за да намери хора с официална диагноза разстройство от аутистичния спектър, които са починали и са дарили мозъка си за проучвания. Открили 15 души и провели два различни експеримента. Единият имал за цел да открие КОЛИЧЕСТВОТО алуминий, съдържащо се в мозъчната тъкан, а другият трябвало да открие МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО на алуминия в мозъчната тъкан.
Резултатите и от двете проучвания са напълно шокиращи. Първият експеримент включва 4 мъже и 1 жена и разглежда количеството алуминий, което се съдържа в тях. Позволете ми да премина към същественото с няколко цифри. Измерванията, които използват за съдържанието на алуминий, са в микрограма алуминий на един грам суха мозъчна тъкан. Не е необходимо да разбирате тези мерки, просто обърнете внимание на цифрите. Всичко по-малко от 1 се счита за незначително. Не може да каже нормално, защото ние не би трябвало да имаме никакъв алуминий в мозъка си, но очевидно по-малко от 1 изглежда не засяга когнитивната функция. Всичко над 2 е патологично обезпокояващо, докато над 3 е патологично значимо. Всичките 5 мозъка имали съдържание на алуминий на 3, 4 от мозъците имали съдържание на алуминий над 5. А 3 от мозъците имали съдържание на алуминий над 10. Когато 3 е патологично значимо, а тези проби са над 10, тогава разбираме, че има сериозен проблем. И така, ясно е, че няма никакви „контролни“ мозъци в този експеримент, защото вече са били изследвани други хора без някакви видими неврологични проблеми – много пъти. Те вече ЗНАЯТ базовата линия за нормалните мозъци – а тя е под 1. Не е било необходимо да го правят отново.
Експериментът с МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО е по-шокиращ за мен. Били взети проби от 5 различни части на мозъка и то малки проби от по 1 грам. Обикновено с експеримент в такъв малък мащаб, 10 души, с такъв малък размер на пробата, 1 грам, човек може да сметне, че това, което търсим, в този случай алуминий, вероятно ще е под нормата заради малкия размер на пробата. Би се очаквало да има по-малко от това, което предполагаме, че може да е там. Но в този експеримент открили значителни количества алуминий във всеки отделен човек във всяка тъканна проба от всяко едно място. Не мога да ви опиша колко важно е това. Изследователите са правили МНОГО измервания на нивата на алуминий върху мозъчни тъкани на пациенти с Алцхаймер и местоположението на алуминия е било обикновено САМО в сивото вещество – най-външната част на мозъка, която е най-близо до черепа. В пробите от хората с аутизъм учените открили алуминий навсякъде, дори и в хипокампа, много важна част от централната нервна система.
Това е ЛОШО. Не е възможно да го повторя достатъчно пъти. Това трябва да е МНОГО обезпокояващо за родителите, които обмислят да разрешат поставянето на ваксини на децата им, които съдържат алуминий. За да бъде толкова високо съдържанието на алуминий в мозъка, единствената част от тялото ви, която е защитена със специален механизъм, наречен кръвно-мозъчна бариера, е ясно, че източникът няма как да е алуминият от храната. Знаем, че е по-вероятно това да са ваксините.
Това изследване трябва да накара всички, които обмислят целенасочено да инжектират децата си с алуминий, да се съобразят с цената/ползите от ваксините, помислете само колко алуминий може да има в други части от тялото – знаем, че не всичко отива в мозъка. Като противник на ваксините не изпитвам удоволствие от това проучване. То потвърждава най-лошите ми страхове. Няма никакво злорадство или сочене с пръст към никого.
Ако сте някой, който е настоявал през цялото време, че ваксините нямат нищо общо с аутизма, тогава искам да разберете, че това е НОВО проучване. Това е НОВА информация. Никой не е разглеждал това преди. Ние, противниците на ваксините, си мислехме, че науката може и да намери алуминий, но нямахме никаква представа, че положението е толкова лошо. Вие сте напълно извинени за предишните си убеждения. Ако не можете да промените мнението си сега, не мисля, че някога ще успеете. И това е моето невероятно мнение.
Източник: https://youtu.be/-ecEz7KgYXY
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари