Подхранвани от добри намерения и икономически конфликти на интереси на мамографската индустрия на стойност милиарди долари, много жени биват диагностицирани с рак на гърдата ненужно, което води до неоправдан страх и стрес и ги излага на лечение, от което те реално не се нуждаят. Това е проблемът с хипердиагнозите, за който говоря, откриването на псевдозаболяване – аномалии, открити при мамографии, които приличат на рак под микроскоп и така вие сте диагностицирани с рак, лекувани сте заради рак, но накрая се оказва просто псевдодиагноза, като ракът никога нямаше да се развие, за да може всъщност да причини някакви симптоми. Загубите включват мастектомии и дори смърт. Възможността една жена да има полза от мамографията може и да е малка, всъщност може би 10 пъти по-малка от риска тя да преживее сериозни последици по отношение на тази хипердиагноза.
Колко биха желали да се подложат на мамография, ако знаеха, че за всяка жена, която е спасена чрез ранното диагностициране, някъде около 2 до 10 други здрави жени се превръщат ненужно в пациентки с рак на гърдата?
Е, на първо място, казват ли лекарите изобщо на пациентките за възможността от хипердиагноза? Искам да кажа, че в крайна сметка това в момента е признато като най-сериозния недостатък на мамографския скрининг. Е, попитали стотици жени и по-малко от 1 на всеки 10 казва, че е била информирана за това. И когато им казват за това, малко повече от половината казват, че не биха се съгласили да си направят скрининг, ако той води до повече от 1 човек с ненужно лечение за един спасен живот. Еха! Това означава, че милиони американки може да решат да не се подлагат на скрининг, ако знаеха цялата история; 90% от тях обаче не я знаят.
Повечето жени са наясно с погрешно установените за положителни резултати и са склонни да ги разглеждат като приемлива последица от мамографиите. Но за разлика от това, повечето жени не знаят, че скринингът може да открие рак, който иначе може никога да не се развие, а това, което те не знаят, може потенциално да ги убие.
Така че когато разглеждаме плюсовете и минусите на мамографиите, би било добре да вземем предвид общата смъртност. Може ли всъщност мамографията да ви помогне да живеете по-дълго? Не е доказано, че мамографията може да го направи и ето защо е заблуждаващо да се твърди, че „скринингът спасява животи“.
Теоретично, една рутинна мамография трябва да увеличи общия шанс за оцеляване на една 50-годишна жена непушач от около 96,3% на 97,1% в период от 10 години. Но тези статистики не отчитат смъртните случаи от хипердиагноза, смъртни случаи от ненужно проведена радиация и химиотерапия, както и увеличения процент на смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и други видове рак, което може напълно да надхвърли ползите по отношение на намаления процент смъртност от рак на гърдата.
Не можете да облъчвате гърдата, без да изложите останалата част от гръдния кош на влиянието на радиацията – сърцето, белите дробове – което обяснява защо оцелелите от рак на гърдата могат накрая да се окажат със значително и забележимо увреждане на кардиопулмонарната (сърдечна/белодробна) функция. Радиационното лечение увеличава смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания с над 25% и от рак на белите дробове с почти 80%. Бихме приели риска, ако все пак можехме да победим някой смъртоносен рак, но основният ефект от скрининга е да създава пациенти с рак на гърдата, за което лечение се предлага нулева полза, тъй като те ще останат без заболяване на гърдата за остатъка от живота си, ако не беше скринингът, тъй като данните показват, че повечето погрешно диагностицирани тумори биха се смалили спонтанно без лечение.
И все пак жените, които са имали открит рак и после той е бил премахнат, вероятно остават с усещането, че животът им е спасен, но по-скоро е 10 пъти по-вероятно животът им всъщност да е бил сериозно увреден, а не спасен. Десет пъти по-вероятно е да са ви казали, че имате рак, който ще ви убие, а всъщност да не е така; закарани в операционната зала за операция, от която всъщност не се нуждаете. Всеки час за преглед, всяка една безсънна нощ, всичко това напълно ненужно, и все пак се изявявате като най-големия поддръжник на мамографиите. Това е особеното при мамографиите и при изследванията за рак на простатата: хората, които са най-сериозно увредени, са тези, които твърдят, че имат най-голяма полза. И така, тази хипердиагноза създава този порочен кръг за още повече хипердиагнози, защото все повече и повече хора познават някого, приятел, член на семейството, известна личност, които „дължат живота си“ на ранното откриване на рака.
Така че, по-лошото е, че колкото повече хипердиагнози причиняват мамографиите, толкова по-популярни стават те. Колкото повече мамографиите увреждат жените, толкова по-добре изглежда те работят. Колкото повече гърди биват премахнати оперативно и абсолютно ненужно, толкова повече жени са уверени в ползите от мамографията.
Да, може би милиарди долари са похарчени напразно, а е можело да бъдат похарчени по-скоро за здравето на жените. Но основният проблем са човешките загуби: вредите от скрининга за рак на гърдата може би надхвърлят ползите, ако смъртта, причинена от лечението се вземе предвид. Въз основа на някои оценки на най-добрия и най-лошия случай, за всеки 10000 жени, на които е предложен мамографският скрининг за следващите 10 години, 3 до 4 смъртни случая на рак на гърдата могат да бъдат избегнати на цената на около 2 до 9 смъртни случая от дълготрайната токсичност на ненужните лъчетерапии. И все пак само 1 на 10 жени, които се подлагат на мамография, казват, че са били информирани за вероятността от хипердиагноза, въпреки че 9 от 10 смятат, е имат правото да знаят.
Сега, не е лесно да се говори за хипердиагноза. Това е чувствителна тема, но само защото комуникацията с пациенти може да бъде трудна, не означава, че не трябва да я правим. Информираните жени не заслужават по-малко. Имаме етичната отговорност да ги информираме.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/women-deserve-to-know-the-truth-about-mammograms
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев