Критиците на мамографския скрининг за рак на гърдата твърдят, че в популационен мащаб никога не е било доказано, че действително удължава средно живота на жените. Но погледнете този ясен спад в смъртността от рак на гърдата в Англия, точно когато са въведени рутинните мамографии. Същото и в Дания: добър спад в смъртността от рак на гърдата веднага след започването на скрининга.
Не изглежда същото да се е случило и в Швейцария обаче, където смъртността от рак на гърдата започва да намалява години преди да бъдат въведени рутинните мамографии. Хмм, нека се върнем и разгледаме тази графика за Англия. Изкушаващо е да се заключи, че скринингът на гърдата е причинил спада, но това е малко подозрително, че спадът се случва веднага. Човек би очаквал да отнеме няколко години, за да се прояви. И ако го разделите по възрастови групи, всичко се разпада.
Ето как изглежда графиката. И това е единствената възрастова група, която започва скрининг по това време. И така, имало е спад и в други възрастови групи, които не са се подлагали на мамография. Същото важи и за информацията от Дания. Това е линията за областите, които се подложили на скрининг; това е линията на областите, които не се подложили на скрининг. Виждаме същия спад на смъртността от рак на гърдата с или без. Какво става?
Ето данните от САЩ. Изглеждат също като графиката от Англия, където има такъв красив спад в смъртността от рак на гърдата точно когато са въведени мамографиите около 1990 г., но вижте сами: същият спад – дори всъщност още по-голям, сред жените, които се подлагат на по-малко скрининги и дори още по-голям спад в смъртността от рак на гърдата сред жените, които изобщо не са се подлагали на мамографски скрининг. „С други думи, има относително голямо намаление на смъртните случаи [от рак на гърдата] сред жените, които изобщо не са се подлагали на мамографски скрининг.“ И така, какво се е случило? Намаляването на смъртността е вероятно „до голяма степен резултат от подобрено лечение, а не от скрининга.“
Смъртността от рак на гърдата започва да намалява навсякъде по света по едно и също време, независимо от това кога е въведен мамографският скрининг. Няма „никаква връзка между въвеждането на скрининга и намаляването на смъртността от рак на гърдата като цяло.“ Спадът „по-вероятно може да се обясни с въвеждането на [лекарството, блокиращо естрогена] тамоксифен. Това може да се види много ясно в данните от САЩ, където процентът смъртност от рак на гърдата се срива след като Агенцията за контрол на храните и лекарствата одобрява употребата на тамоксифен през 1990 г.
Сега, това не означава, че скринингът за рак на гърдата не играе някаква роля, всъщност рандомизираните проучвания с контролна група показват, че рутинните мамографии могат да намалят смъртността от рак на гърдата с 20%. Сега, този спад от 20% е от около 5 на хиляда жени, които умират по това време от рак на гърдата без скрининг, до 4 на хиляда, които умират със скрининг; и така, когато направите графиката, това не изглежда толкова впечатляващо. Червената линия е рискът от смърт за жените, които са поканени за рутинен скрининг, а зелената линия е рискът от смърт за жените, без които не са се подложили на мамография. Те са реално едни над други и това е с предположението, че мамографиите не увеличават смъртните случаи от други причини. Ако вземем предвид смъртните случаи от рак на сърцето и белите дробове, причинени от лечението с радиация при жените, които са били прекомерно диагностицирани с псевдо-заболяване и ненужно лекувани за рак благодарение на мамографията – не изглежда да има някаква обща полза за намаляване на смъртността.
Защо мамографиите не са по-ефективни? Изглежда толкова просто: откриване на болестта рано, нали? Оказва се, че до момента, в който ракът на гърдата е открит от мамографията, той вече може да се е развивал в продължение буквално на десетилетия. „Ето защо е подвеждащо да се твърди, че раковите заболявания на гърдата се откриват „рано“ със скрининг.“ Може вече да е твърде късно за тях. Без мамографиите ракът на гърдата може да не бъде открит за 22,8 години, но с мамографиите ракът на гърдата може само да расте и да се размножава за 21,4 години. Нищо чудно, че мамографиите не вършат по-добра работа за предотвратяването на смърт от рак на гърдата, ако ракът може да се разпространи и преди да се открие. Има известни опасения дори, че травмата от операцията може да ускори растежа на всяко едно раково образувание, което е пропуснато и може би това би обяснило защо няма по-голяма полза от скрининга.
Независимо от това, 9 от 10 жени може би все още се заблуждават и надценяват намаляването на смъртността вследствие на мамографския скрининг с подобен порядък, 10 пъти или повече. Около същия процент мъже били на същото мнение за скрининга за рак на простатата, като много от тях надценяват ползите или просто не знаят. Само 1,5% от анкетираните жени са знаели.
По ирония на съдбата, тези, които твърдят, че често се консултират със своите лекари и четат здравни брошури, са още по-зле и надценяват ползите още повече, което повдига въпроса, зададен още преди десетилетия от една директорка на проект за мамография на прага на смъртта, преди самата тя да се предаде на рака на гърдата. Осъзнавайки тогава, дори по онова време, че рутинните мамографии може и да не спасяват живота на жените, тя се запитала: „Промиваме ли собствения си мозък, като си мислим, че повлияваме драстично върху сериозни заболявания, преди да промием мозъка на обществото?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-mammograms-dont-appear-to-save-lives
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев