Въпреки че погрешно установените за положителни резултати, болката по време на процедурата и излагането на влиянието на радиацията са сред най-често срещаните вреди, свързвани с мамографския скрининг, най-сериозният недостатък сега се твърди, че е нещо, наречено хипердиагноза, толкова сериозно, че повдига въпроса дали не прави всичко това безсмислено? Смисълът на извършването на рутинни мамографии като цяло е под въпрос поради хипердиагнозата, което означава диагноза и лечение на рак на гърдата, който никога е нямало да се превърне в заплаха за здравето на жената дори очевидно през целия й живот.
Вижте, хората си мислят, че веднъж след като човек има ракова клетка в тялото си, тя ще се развие предвидимо и неизбежно до ужасна смърт, а това просто не е вярно за повечето случаи на рак. Някои ракови клетки може да надраснат своето кръвоснабдяване, да огладнеят до смърт и да изчезнат накрая. Други могат да бъдат разпознати от нашата имунна система и да са успешно задържани, а някои просто не са толкова агресивни преди всичко останало, което означава, че да, може и да продължават да нарастват без контрол, но толкова бавно, че ще отнеме около 200 години преди да са достатъчно големи, за да причиняват каквито и да било проблеми. И така, в крайна сметка вие умирате С тумора си, вместо ОТ него.
Наистина, ако се направи проучване с аутопсия на млади жени и жени на средна възраст, които просто са починали в автомобилна катастрофа или нещо подобно, 20% от тях се оказва, че са имали рак на гърдата. Така че, около 1 на 5 жени си живеят нормално с рак на гърдата. Сега, това звучи много по-страшно отколкото е в реалността, тъй като в тази възрастова група рискът от смърт от рак на гърдата е по-малко от 1%. Всъщност, рискът от това да умрете от рак на гърдата през живота си, независимо кога, е по-малко от 4%, което показва, че много от тези случаи на рак, които са открити случайно – всъщност, повечето от тях вероятно е щяло да изчезнат от само себе си.
Проблемът е, че продължаваме да използваме определението за рак от 19 век, което датира от 1860 г. Вижте, ракът се определя от това как изглежда под микроскоп, а не от това какво е последващото поведение. Така че, да, употребата на това определение, 1 на всяка 5 от тези жени технически погледано са имали рак, като тази 30-годишна жена тук, но това не означава непременно, че той ще продължи да расте и ще причини вреда.
Въпросът тогава става: ако това е толкова често срещано, бихте ли искали изобщо да знаете? Ако ще продължи да се развива и ще причини проблеми, тогава определено – ранното откриване може да спаси живота ви. Но ако никога няма да порасне, ако си остане микроскопично малко, то откриването му може всъщност да се окаже вредно за вас. Лекарите казват: „Вижте, ако имате рак, ще трябва да го лекуваме – операция, химиотерапия, радиация – каквото е необходимо. Ще преживеете всички физически последици от лечението, психологическият ад от страха за вашия живот, всичко това ще е напълно ненужно, ако всъщност е нямало никога да причини проблеми. Това се нарича хипердиагноза.
Този вид проучвания с аутопсия след автомобилна катастрофа показват, че между 7% и 39% от жените между 40 и 70-годишна възраст живеят с малки ракови образувания на гърдите. 30 до 70% от мъжете над 60-годишна възраст имат рак на простатата, а до 100% от възрастните имат микроскопични ракови заболявания в щитовидната жлеза. И все пак, само 0,1% – 1 на хиляда, накрая се разболява или умира от рак на щитовидната жлеза. Обикновено той просто си седи там и не прави нищо. По същия начин, дори и по-голямата част от по-възрастните мъже да имат миниатюрни ракови образувания в простатата си или както значителен брой жени имат такива образувания в гърдите си, рискът от смърт или разпространение на рака е само около 4%. И така, ако имахте магическа пръчка, която да може да открива рака с точност 100% и я размахате пред хората, честотата на хипердиагнозата, вероятността рака на простатата, който сте открили, да се окаже безвреден, е около 90% и почти всеки един пак на щитовидната жлеза и значителна част от случаите на рак на гърдата. Ето защо скринингът за тези видове рак може да бъде подвеждащ или дори потенциално опасен, тъй като в много случаи – понякога в повечето случаи, щеше да бъде по-добре, ако изобщо не беше открит.
Сега, това не е вярно за всички видове рак. Има много малко доказателства за хипердиагноза при рак на маточната шийка или на дебелото черво, например. Изглежда, че тези видове рак просто продължават да растат; и така, колкото по-рано се открият, толкова по-добре. Така че, броят на цитонамазките расте, а смъртността от рак на шийката на матката спада рязко. И само една сигмиодоскопия между 55 и 65-годишна възраст може да намали риска от смърт от рак на дебелото черво до 40%. Докато някои проучвания показват, че дори жените да се подлагат на мамография всяка година, това не изглежда да намалява риска от смърт от рак на гърдата изобщо. Но ако приемем спад от 15% и 30% случаи на хипердианоза, което именно повечето проучвания са открили, това би означавало, че за всеки 2000 жени, поканени да се подложат на мамография за 10 години, само 1 ще има по-дълъг живот, а 10 здрави жени ще получат хипердиагноза. С други думи, нямаше да получат диагноза рак на гърдата, ако бяха пропуснали скрининга, но вместо това са лекувани за рак на гърдата, без да е имало нужда.
И около хиляда жени получават фалшиви тревоги, което може да бъде много стресово, докато чакате резултатите, но вредите, причинени от това човек да се превърне в болен от рак пациент ненужно, могат да продължат до края на живота му и дори да означават по-кратък живот. Важно е да знаете, че някои от ненужно лекуваните жени ще умрат вследствие на това лечение. Например, лъчетерапията няма да помогне, но ще навлезе в сърцето и ще увеличи риска от убиец номер 1 на жените… сърдечно-съдово заболяване.
Това повдига въпроси относно провеждане на рутинни мамографски прегледи, тъй като те превръщат хиляди млади жени в онкоболни пациенти ненужно, някои от които може и да не доживеят до периода след лечението. По ирония на съдбата, обаче, тези, които стават най-големите поддръжници на мамографиите, си мислят, че това е спасило живота им. Мамографията открива рак, който дори не сте знаели, че имате, и да, лечението е било тежко – операция, радиация, лекарства, но е подействало, спасило е живота ви. Добре, че тя се е подложила на мамография; и вие трябва да го направите.
Докато в действителност по-вероятният сценарий – в действителност, може би 10 пъти по-вероятният сценарий, е, че лечението не е направило нищо, тъй като ракът е няма да ви навреди така или иначе; и така сте преминали през цялата тази болка и страдание за нищо. Ето това е странното нещо при мамографиите: хората, които са най-засегнати, са тези, които твърдят, че има най-голяма полза.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/understanding-the-mammogram-paradox
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари