Концепцията за витамините е описана за първи път от д-р Фънк в неговата забележителна работа през 1912 г., идеята, че има сложни съединения, които тялото ни не може да произведе само от нулата и затова трябва да си ги набави от храната.
До средата на 20-ти век вече били открити и изолирани всички витамини, но едва през 60-те години започваме да осъзнаваме, че определени мазнини също са важни. През 1929 г. необходимостта на мазнини се установява окончателно при плъховете, но когато един от изследователите опитал върху себе си диета на 99% без мазнини в продължение на шест месеца, по ирония на съдбата той се почувствал по-добре. Високото му кръвно налягане си заминало, почувствал се по-енергичен, мигрената му изчезнала. Това експеримент само върху един човек подкрепил съмнението на медицинската общност, че есенциалните мастни киселини нямат никакво значение за храненето на хората, до развитието на напълно парентералното хранене през 60-те години: което означава изцяло интравенозно хранене, което е било първоначално разработено за бебета, родени без функциониращи черва.
Но първите препарати били без мазнини, защото сме си мислели, че хората не се нуждаят от мазнини и така това бързо довело до сериозни дефицити на есенциални мастни киселини, което в крайна сметка убедило медицинската общност, че някои мазнини наистина са важни. Започнали да използват шафраново масло, но както открили при едно младо момиче, на което му го давали след огнестрелна рана в корема, ние не само се нуждаем от мазнини, но и от специфичен вид мазнини като омега 3 и така, след като преминали към соево масло, тя се възстановила до нормално състояние.
Фактът, че отнело толкова много време и под такива изключителни обстоятелства, за да се демонстрира важната природа на омега 3 показва колко е трудно да се развие ясен недостиг на омега 3. Разбира се, количеството, което е необходимо, за да избегне недостиг, не е непременно оптималното количество за здраве. Витамин С, равен на една супена лъжица портокалов сок, ще бъде достатъчен за да се избегне скорбут (явен недостиг на витамин С), но никой не смята това количество витамин C за оптимално за здравето ни.
Как изглежда оптималното количество омега 3? Е, ролята му в сърдечното здраве е поставена под съмнение, което изглежда се основава върху една погрешна предпоставка преди всичко, ето защо приемането на допълнително омега 3 за здравето на сърцето може би няма никакъв смисъл, но какво да кажем за мозъка на бебето?
Допълнително DHA може и да не помогне на бременни или кърмещи жени, които ядат риба, но онези, които искат да избегнат замърсителите в рибата, могат да приемат добавки с масло от незамърсени водорасли, за да набавят най-доброто от двата свята за своите бебета.
Ами възрастните? Няма видими психологически или неврологични ползи от приемането на DHA като добавка за широката общественост, но какво да кажем за тези, които не ядат риба?
Нека вземем например известното проучване Омега Алфа: хиляди хора, разделени на групи за над три години, които приемат или дълговерижните омега 3 от рибата, късоверижните омега 3 от растенията или плацебо и не се откриват никакви значителни ползи за която и да било добавка омега 3 по отношение на глобалния когнитивен упадък.
Но повечето хора са приемали риба, получавайки по този начин преобразувано DHA в храната си, и така общи проучвания върху населението като това, което не открива никакви ползи, не могат да ни дадат пълната информация за ролята на DHA в здравето на мозъка, както когато дават на половината от тези хора портокали и не откриват никаква разлика в честотата на поява на скорбут – нула и в двете групи – и така се стига до заключението, че витамин C не играе никаква роля в появата на скорбут.
През 2013 г. за първи път е открито, че приемането на добавка DHA подобрява паметта и времето за реакция сред младите възрастни, които рядко ядат риба. Предишни рандомизирани проучвания не са успели да открият такава полза сред хората на възраст между 10 и 45 години, но всички те продължили едва няколко месеца в най-добрия случай, докато проучването от 2013 г. продължило 6 месеца.
Така че, ако всички проучвания показват или никакъв ефект или положителен ефект, можем все пак да опитаме, но в едно от тези по-кратки проучвания приемането на добавка DHA не само не успяло да установи ползи, но и изглежда влошило нещата. След 50 дни хората, които консумирали DHA, имали по-лоша памет от тези, които приемали плацебото. Така че, от общо шестте рандомизирани контролирани проучвания, четири не установили нищо, едно установило ползи и едно установило вреди, така че, ако става въпрос само за стимулирането на мозъчната функция в краткосрочен план, бих застанал на страната на предпазливостта и бих си похарчил парите за нещо друго.
Но какво да кажем за поддържането на мозъчната функция в дългосрочен план? Ще разгледаме това в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-take-dha-supplements-to-boost-brain-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев