Цялостната идея на скрининга за рак е да открие животозастрашаващата болест на по-ранен и по-лечим етап. Така че една ефективна програма за скрининг на рак ще увеличи по този начин честотата на случаите на рак, открит в ранен стадий, защото ще се открият всички онези малки ракови образувания, които сте пропуснали преди и следователно ще намали честотата на рака, който се открива в по-късен стадий, защото вече ще сте махнали всички ракови образувания, които сте открили и ще сте ги извадили от циркулация.
Но не това се случва с мамографиите. След като мамографията стана известна през 80-те години, първата част се случи, диагностиката на рак в ранен стадий се изстреля нагоре. И така, това, което бихме искали да видим, е като огледално изображение на това, което трябва да тръгне в обратната посока за рака в напреднал стадий. Ако се открие рано, няма да има подозрения за поява в по-късен стадий, но не това се случи в действителност. Случаите на откриване на рак в напреднал стадий не изглежда да са намалели много като цяло.
Друг начин да разгледаме въпроса е като сравним мамографските проценти в страната. На колкото повече мамографии се подлагате, колкото повече прегледи има населението като цяло, толкова повече случаи на ракови образувания в ранен стадий ще се откриват. Страхотно. И заболяванията в напреднал краен стадий би трябвало да намалеят също, но това не се случва. Премахваме всички тези ракови образувания в ранен стадий – операция, радиация – така че би трябвало да има горе-долу същия брой по-малко открити ракови заболявания в напреднал стадий, но това не се случи. Мамографиите улавят много малки ракови образувания, но без съпътстващ спад в откриването на по-големи ракови образувания, което би могло да обясни това. Колкото повече мамографии правите, толкова повече рак ще се открие, но смъртността от рак на гърдата не изглежда така сякаш се променя много.
Чакайте малко! Току-що извадихме от уравнението десетки хиляди ракови заболявания; защо не се намалява броя на жените, умиращи от рак? Тези открития предполагат широко разпространена хипердиагноза, което означава, че ракът, който е бил открит по време на мамографията, никога е нямало да се развие до момента си на поява в живота на жената и така дори никога нямаше да бъде забелязан или нямаше да причини никаква вреда, ако не беше открит.
Така че ако премахването на всички тези ракови образувания в ранен стадий не довежда до също толкова по-малко случаи на рак в напреднал стадий, това предполага, че повечето от тях никога е нямало да се развият през това време или дори са щели да изчезнат от само себе си. Това би обяснило почти изцяло увеличението на честотата и наистина много случаи на агресивен рак на гърдата, открити чрез повторни мамографски прегледи, не престават да се откриват и в по-късен стадий, което предполага, че естественият ход на много от откритите чрез мамография инвазивни карциноми на гърдата спонтанно се смаляват и изчезват.
Знаем от повече от един век, че дори сериозни случаи на рак на гърдата с метастази могат понякога просто спонтанно да изчезнат. Проблемът е, че не може да се различи кое кое е, така че, ако се открие, естественото решение е да се лекува, което може да е особено опасно за дукталния карцином in situ, DCIS, така нареченият рак на гърдата в стадий 0. Ето така изглежда. „Дуктален“ означава в каналчетата на гърдата, „карцином“ означава рак, а „in situ“ означава на място, в позиция, че не се разпространява извън канала. И той може да създаде тези малки калцификации, които могат да бъдат открити по време на мамографията.
Целият смисъл на мамографиите е да се открият рано агресивни заболявания, така че големият брой дуктални карциноми, които се откриват, са неочаквани и нежелани. Преди появата на мамографския скрининг, дукталните карциноми in situ били приблизително 3% от случаите на рак на гърдата, а сега представляват една значителна част от всички случаи. Клетките изглеждат като инвазивен рак и от това идва и предположението, че тези лезии са предшествениците на рак, рак в стадий 0, и че ранното отстраняване и лечението биха намалили случаите на рак и смъртността като цяло.
Дългосрочните проучвания обаче показват, че оперативното отстраняване на 50000 до 60000 лезии от дуктални карциноми годишно не се свързва с намаление в случаите на инвазивни карциноми на гърдата. Това е в противоречие с практиката на премахване на полипи на дебелото черво чрез колоноскопия или на предракови цервикални лезии, благодарение на цитонамазката, при която отстраняването на прекурсорни лезии води до намаляване на случаите на рак на дебелото черво и на маточната шийка. Това са програми за скрининг за рак, които работят.
Радиолозите твърдят, че хипердиагнозата не е чак такъв проблем, както прекомерното лечение. Да, гадно е да получиш диагноза рак на гърдата, макар и никога да не ви навреди, но няма как в този момент да знаете това, така че повечето жени се подлагат на агресивно оперативно и радиационно лечение. Да, но ако сравните 10-годишната преживяемост при жени с рак на гърдата с нисък клас на дуктален карцином с тези, които решават да не се подлагат на операция изобщо? 1.2% от тях умират от рак на гърдата в рамките на 10 години. Но през същите тези 10 години при жените, които вместо това се подложили на операция за лумпектомия или пълна мастектомия, която премахва цялата гърда, 1.4% от тях умират от рак на гърдата. Така че операцията изглежда не е от значение.
Ето защо има понастоящем рандомизарни контролирани проучвания, които да изследват именно това, но е изключително трудно да се убеди пациентка с дуктален карцином да не се подлага на операция за премахване. Страхът от рак парализира пациентите, които могат да прибегнат до драстични излишни мерки, като например да се подложат на двойна мастектомия. Как можем да предотвратим това? Какво ще кажете да променим името му? Панелът на Националния институт по рака препоръчва да отпадне частта с „карцином“. Нека просто се нарича индолентна лезия с епителен произход; да се използва език, който поражда по-малко страх. Колко лош може да бъде един дремещ тумор?
Друг вариант да се избегне тази дилема е просто да не се прави скрининг преди всичко, но жените обикновено не получават тази информация. По-малко от 1 на всеки 10 жени са наясно, че мамографиите носят някакви потенциални вреди изобщо, и над 9 от 10 жени не са наясно, че някои ракови образувания на гърдите никога не причиняват проблеми. Много малко жени разбират за дукталните карциноми in situ, но когато се информират за тях, на повечето им се иска да бяха разбрали преди да започнат лечението.
Веднъж след като ракът бъде открит, не е възможно понастоящем да се направи разграничение между животозастрашаващи и потенциално безобидни случаи. Ето защо хипердиагнозата може да се избегне само чрез въздържане от рутинни мамографии като цяло.
Ето така тази изследователка обяснява собственото си решение да не се подлага на скрининг. Притеснена от възможността да бъда сериозно засегната от лечението на рак, който иначе никога не би повлиял на здравето й и като се има предвид, че единственият начин да избегне отварянето на кутията на Пандора е да не се подлага на мамография, вместо това тя решила да се опита да подобри режима си на хранене и начина на живот, за да предотврати появата на рака на гърдата преди да е станало късно.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/overtreatment-of-stage-0-breast-cancer-dcis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари