Докато провеждаше кампанията за кандидат-президент на САЩ, бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани проведе рекламна кампания, която сравнява шансовете му да оцелее след рак на простатата в САЩ – 82% – със същия шанс за оцеляване от рак на простатата в Англия, само 44% с употребата на социалната медицинска грижа, където не се правят рутинни изследвания за рак на простатата. За Джулиани това означава, че има късмет да живее в Ню Йорк, а не в стария Йорк, защото шансовете му за оцеляване след рак на простатата изглеждат два пъти по-високи в САЩ. Но въпреки тази впечатляваща разлика в шансовете за оцеляване след 5 години, смъртността – процентът мъже, които умират от рак на простатата – се оказва почти същия в САЩ, какъвто е в Англия. Чакай малко, какво? Тестовете за рак на простатата увеличават шанса за преживяемост от 44% на 82% – как това не е доказателство, че скринингът спасява живота на хората? Две причини: предубеденост във времето и предубеденост в хипердиагнозата.
И преди съм говорил за хипердиагнозата, при която се открива рак, който иначе никога не би причинил проблеми. Без скрининг, да речем от хиляда души с прогресиращ рак, само 400 са живи след 5 години; така че без скрининг преживяемостта след 5 години – само 40%. Но да кажем със скрининг едни допълнителни 2000 случаи на рак са прекомерно диагностицирани, което означава, че са открили рак, който никога е нямало да причини проблем или дори е щял да изчезне от само себе си. Тъй като ракът е бил безвреден, пет години по-късно, разбира се, всички те все още са живи, ако предположим, че тяхното ненужно лечение на рак не ги е убило до сега и изведнъж просто удвояваме тази преживяемост след 5 години, въпреки че и в двата случая един и същ брой хора са умрели от рак. Това е един от начините как промените в процента на оцеляване със скрининг може да не са свързани с промени реално в процента смъртност от рак.
Другото е предубедеността по отношение на времето. Ето как става това. Представете си група пациенти, при които е диагностициран рак поради наличие на симптоми на 67-годишна възраст, всички от тях умират на 70-годишна възраст. Всеки пациент оцелява само 3 години; така че 5-годишната преживяемост за тази група е 0%. Сега, представете си същата група се подлага на скрининг. Тестовете за скрининг по дефиниция водят до по-ранно диагностициране. Да предположим, че със скрининг ракът се диагностицира при всички пациенти на възраст 60 години, но си представете този случай, в който все пак всички умират на 70-годишна възраст. При този сценарий всеки пациент живее още 10 години; така че 5-годишната преживяемост за тази група е 100%. Шансовете за оцеляване току-що се вдигнаха от 0% на 100%. Обадете се във вестниците! С този нов тест за скрининг сега пациентите с рак живеят 3 пъти по-дълго – 10 години вместо 3 – това е чудо! А това, което всъщност се случва тук е, че човекът е лекуван като пациент с рак за още 7 години, което единствено вероятно просто намалява качеството им на живот.
Така че това е вторият начин, по който промените в процента на оцелелите със скрининг може да не се свързва с промени в действителната смъртност от рак. И всъщност връзката е нулева. Няма никаква връзка между увеличаването на процента на оцелели и намаляването на смъртността. Ето защо „ако имаше награда Оскар за подвеждаща статистика, като се използва статистика за преживяемостта, която да прецени ползите от скрининга, то тя ще спечени доживотна награда за заслуги.“ Няма никакъв начин да се разграничи предубедеността към времето и предубедеността към хипердиагнозата от данните за преживяемост вследствие на скрининг. Ето защо тези статистики са безсмислени когато става дума за скрининг. И все пак именно това виждаме в рекламите и брошурите от повечето благотворителни организации за рака. Именно това чуваме от правителството. Дори престижните центрове за рак, като М.Д. Андерсън, са опитали да заблудят хората по този начин.
Ако никога не сте чували за предубеденост към времето, не се притеснявайте – не сте сами. Вашият лекар също може да не е чувал. Петдесет и четири от анкетираните 65 лекари заявили, че не знаят какво означава предубеденост към времето. И тогава, когато попитали останалите 11, „Добре, и какво означава това?“, само двама всъщност отговорили правилно. Така че, в този момент от видеото, вече може би знаете повече за това от 97% от лекарите.
За да бъдем честни, може би не разпознават термина, но разбират концепцията? Не… „По-голямата част от лекарите на първа линия не знаят кои статистически данни за скрининга предоставят надеждни доказателства за това дали скринингът работи.“ Има три пъти по-голяма вероятност да кажат, че „определено биха препоръчали“ тест за раков скрининг въз основа на нерелевантни доказателства, в сравнение с тест, който действително намалява смъртността от рак с 20%.
Ако лекарите дори не разбират основни статистически данни за раковите заболявания, как изобщо ще преглеждат ефективно своите пациенти? „Статистически неграмотните лекари са обречени да разчитат на своите статистически неграмотни заключения“, или на местните митници, или на представителите на индустрията и на тяхната информация.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/breast-cancer-and-the-5-year-survival-rate-myth
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари