Случаите на аутизъм се увеличават драстично в САЩ. Не сме напълно сигурни как е било в миналото, но в днешни дни около 1 на всеки 68 деца, родени в САЩ, имат аутизъм. Въпреки масовия приток на финансиране за научни изследвания, все още не знаем каква е причината. Това рязко увеличение на разпространението остава неразрешена загадка. Да, промените в познанията и диагнозата може и да са причина за една част от по-големия брой случаи, но причината също може и да е нещо, на чието влияние сме изложени в околната среда.
Например всички тези нови химикали, на които сме изложени. От общо 80000 вещества, които химическата индустрия е оповестила, имаме доказателства, че поне хиляда може да имат невротоксични свойства, но все пак само една малка част са били изучавани при хората по време на критични периоди от време. Настоящият подход за оценка на химическия риск обикновено се основава на токсичността, причинена от един-единствен химикал без да се вземат предвид ефектите от различни химически смеси. Има стотици химикали, които понастоящем са допуснати в храната и които могат да имат потенциални вредни ефекти върху развиващия се мозък. „Всеки един отделен химикал може или не може да има вредно въздействие сам по себе си, но не знаем почти нищо за техния кумулативен биологичен ефект върху мозъка.“
„Ако наистина искаме да защитим мозъка на нашите деца от химикалите…, първо трябва да признаем и да се справим с огромния недостиг на информация относно опасностите и излагане на влиянието им“, които са свързани рисковете, породени от химикалите в околната среда. Много от данните, които имаме, произлизат от предклинични изследвания, което означава изследвания в епруветки и животни в лабораторни условия. Е, да, няма как да изложим нарочно хората на влиянието на тези химикали. Ето тук идва ролята на епидемиологичните проучвания, които изследват влиянието в рамките на населението. Така разбрахме за други добре познати опасности, като бензола и азбеста. Не можем просто етично да принудим хората да пропушат цигари заради проучването, но можем да забележим колко хора, изложени на цигарен дим ден след ден, получават рак на белите дробове, в сравнение с непушачите.
Индустриите, които изхвърлят отрова, обичат да казват на хората, че не бива да тормозим малките си главици, но какво казва науката? Какво имат да кажат епидемиологичните доказателства за излагане на влиянието на химикалите от околната среда и аутизма?
Например, има един куп проучвания върху ефектите от тютюнопушенето по време на бременността и случаите на аутизъм. Говорил съм и преди за тези така наречени горски площи, където стойности, по-големи от 1, предполагат поне тенденция към повишен риск, докато стойности, по-малки от 1, предполагат по-скоро защитна асоциация, а ако тук се прескочи линията, това означава, че това конкретно откритие няма статистическо значение. Това позволява с един бърз поглед да се интерпретира огромно количество данни от множество изследвания.
Така че по отношение на тези цифри тук, изглежда ли така сякаш пушенето по време на бременност има някакъв ефект върху появата на аутизъм? Не, около половината са в едната крайност, другата половина – в другата крайност и много малко от резултатите изобщо имали статистическа значимост, което означава, че може и да са били до голяма степен случайност.
Същото нещо важи и за излагане на влиянието на тимерозал, консервант, който съдържа живак във ваксините. Да, едно проучване установява значително повишен риск от аутизъм, но други три проучвания откриват, че хората с по-голямо излагане на влиянието на живак от ваксините имат по-малък риск от аутизъм. Но не се установява никаква връзка по никакъв начин; не че има значение в този момент, тъй като тимерозалът е премахнат от ваксините.
Вижте обаче данните за замърсяването на въздуха. Това е излагането на влиянието на изгорели газове и дизелови изпарения от автомобили по време на бременност и ранна детска възраст. Вижте как всички данни са изкривени надясно, като половината от откритията достигат статистическа значимост, което означава, че има връзка между замърсяването на въздуха и аутизма. Но наличието на връзка не означава непременно причинно-следствена връзка. Това би могло да бъде наистина причинно-следствена връзка, но може и да е просто свързано с факта, че бедните хора живеят в покрайнините на града, в близост до замърсени магистрали, че шумът от трафика причинява стрес или има някакъв друг фактор, който обърква нещата.
Другата подозрителна връзка, която откриват, е излагането на пестициди. Само ако отделите няколко секунди да погледнете тази диаграма, ще можете да видите на къде клони по-голямата част от доказателствата. Много от токсичните вещества в околната среда са замесени в появата на аутизъм: пластмаси, химикали, ПХБ, разтворители, токсични отпадъци и тежки метали, но най-сериозни доказателства са открити при замърсителите на въздуха и пестицидите.
Да, лекарите съветват бременните жени и родителите да се опитат да избегнат вредните вещества в околната среда. Но вместо просто да съветваме пациентите един по един, по-добрата стратегия за нас, лекарите, би била да се обединим и да поемем ръководна роля в пропагандирането на идеята за здравословна околна среда и обществени действия, които да помогнат на всички.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-pesticides-and-pollution-in-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари