През 1943 г. била публикувана една известна статия, в която един детски психиатър в Хопкинс описва група деца с така наречените „очарователни особености“. Той смята, че тези характеристики формират уникален „синдром“, който той нарича аутизъм, който бил рядко срещан по онова време, но кой знае колко други деца не били диагностицирани.
Какво го причинява? Аутизмът в момента „се счита за многостранно нарушение, което произхожда от както генетични, така и негенетични рискови фактори.“ Да, може да е наследствено в семейството, но генетичните фактори са причина само за 10 до 20% от случаите на аутизъм. Това се основава отчасти на факта, че можете да имате еднояйчни близнаци с идентично ДНК – същите гени и единият от близнаците може да има аутизъм, а другият – не. Така че докато генетичната предразположеност може да бъде ключов фактор към тези нарушения от аутистичния спектър, тя може да бъде просто „заряда на оръжието“, така да се каже, като пренаталното, перинаталното и постнаталното излагане на влиянието на околната среда, което означава някакъв вид влияние преди, по време и след периода на бременността, са събитията, които „дърпат спусъка“ и може действително да предизвикат заболяването.
Това са добри новини. Колкото по-голяма роля играят тези негенетични фактори в предизвикването на аутизма, толкова по-променливи могат да бъдат рисковите фактори, което потенциално отваря възможности за основна превенция на аутизма преди всичко останало.
От както аутизмът като медицинско състояние е описан за първи път, разпространението му очевидно напредва скорострелно от 1 на всеки 5000 души към 1 на 68, повече от 1% от населението. Това е около 7000% увеличение и наистина ще забележите графики като тази: експоненциално увеличение на разпространението на аутизма от нула диагностицирани случаи в началото на 1900 г. до преобладаващо много случаи през 80-те и 90-те години.
И така, това веднага ви кара да се замислите: какво се е случило по онова време, което да може да обясни експлозията? Но почакайте малко. Разбира се, че не е имало никакви диагностицирани случаи в началото на 1990 г.; заболяването не е имало име до 1943 г. Както казва Канър в първоначалната статия, вероятно има повече случаи, но просто не се търси. Така че това не е графика на разпространението на аутизма; това е графика на разпространението на аутистичните диагнози, а това зависи от това какви диагностични критерии се използват и дали търсите или не.
Казано по друг начин, историческите данни за появата на аутизъм и неговата рядкост е много вероятно да се подценяват в сравнение с реалното разпространение по това време и може просто много случаи да са ни убегнали. По-голямото признаване за съществуването му сред лекарите и обществото като цяло, разширяването на концепциите за диагностика с времето и различните проучвания употребата на различни критерии са причина за голяма част от очевидното увеличение на разпространението, въпреки че това не може да бъде количествено определено. И така, преди да започнем да спекулираме за причината за взривоопасното увеличение, може би първо трябва да се уверим, че експлозията е истинска. Изводът е, че въпреки че може и никога да не узнаем какво е било разпространението преди половин век, наистина имаме достатъчно данни от последните няколко десетилетия, които наистина показват значително увеличение на реалното разпространение.
Така че да, може би всъщност не е имало 22 пъти увеличение на разпространението на аутизма през 80-те и 90-те години; може би е имало всъщност само 8 пъти увеличение. Така че да, можем и да спекулираме дали увеличението е 800% или по-скоро 2000%, но изводът изглежда е, че честотата на поява на аутизма се увеличава. И така, въпросът основателно става защо… което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-autism-really-on-the-rise
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев