Какъв беше ефектът от промяната в препоръките през 2009 г. за отлагане на рутинните тестове за скрининг до 50-годишна възраст? По ирония на съдбата, процентът жени, подлагали се на мамография около 40-годишна възраст, всъщност се е покачил. Идеята е, че цялото това отражение в медиите може просто да е напомнило на жените за това, подчертавайки нуждата от по-добро прилагане на доказателствата в практиката.
Новите препоръки доближават САЩ по-близо до европейските стандарти: мамографии през няколко години след 50-годишна възраст. През 2015 г. Американската асоциация по ракови болести прави промяна и препоръчва мамографии от 45-годишна възраст всяка година, след това да се премине към мамографии през една година след 55-годишна възраст, като се предполага, че това ще намали доживотния риск от смърт от рак на гърдата от 2,7% до под 2%, въз основа отчасти на един систематичен преглед, извършен от сътрудничество с Кохрейн, високо уважавана институция, която се занимава с медицина, основана на научни доказателства.
Авторите на прегледа обаче се намесват и казват, че са използвали погрешни цифри и че ако погледнете проучванията, те са адекватно разделени, но изглежда няма никакви съществени ползи за намаляване на смъртността като цяло и „данните определено не са в подкрепа на популярната идея, че скринингът за рак на гърдата е животоспасяващ,“ а Американската асоциация по ракови болести е обвинена, че е по-скоро политическа организация с финансови връзки към мултимилиардната индустрия за производство на мамографски машини.
Ето го прегледът на Кохрейн, за който става дума, който стига до заключението, че проучванията, които предоставят най-надеждната информация, очевидно установява, че скринингът не намалява смъртността от рак на гърдата. Ако е вярно, то това ще промени всичко. Стигат до заключението, че е дошло времето следователно да се преоцени дали рутинните мамограми трябва да се препоръчват за жени на всяка възраст, което именно е направил швейцарският лекарски борд. Te „били поразени от това колко неясно е, че ползите от мамографския скрининг надделяват над вредите.“ Лесно е да се популяризира мамографският скрининг когато повечето жени вярват, че той ги предпазва или намалява риска от рак на гърдата и спасява толкова много животи чрез ранно откриване на агресивни тумори. Искам да кажа, ако тези вярвания бяха реалност, всички щяха да са в тяхна подкрепа За съжаление се стига до заключението, че не е така и жените трябва да бъдат информирани за това. От етична гледна точка една програма за общественото здраве, при която ползите не надделяват съществено над вредите, е трудно да се оправдае. Не е изненада, че техният доклад предизвиква вълнение. Критиците твърдят, че жените са притеснени от доклада, но ние се чудим как да избегнем обезпокоението, предвид наличните доказателства.
Ако попитате жените какви според тях са ползите от редовния мамографски скрининг, те смятат, че той намалява риска от смърт от рак на гърдата на половина – това е оранжевата кутия, която спасява живота на около 1 на всеки 12 жени, но в действителност цифрите изглеждат така. Първо, рискът от смърт от рак на гърдата е по-малък отколкото повечето жени си мислят, а намаляването на риска – разликите в размера на оранжевите кутии, е много по-малък, може би само 1 на 1000 жени има полза от скрининга. Но хей, нали спасяването на живота на дори само една на хиляда жени си струва усилията? Представете си, ако сте това едно семейство на хиляда други, чиято майка е била спасена. Но това може и да не е вярно.
Една на всеки хиляди жени, прегледани на скрининг, може и да не умре от рак на гърдата, но няма доказателства, които да предполагат, че общата смъртност е засегната, което ще означава, че нито един живот всъщност не е бил спасен. Има около 10 рандомизирани проучвания на мамографските скрининги и нито един не е показал като цяло ползи за смъртността. Чакайте малко… Как това има смисъл? Ако мамограмите предотвратяват смъртта на 1 на хиляда жени от рак на гърдата, тогава единственият начин, по който няма да има нито един спасен живот, е ако мамографиите някак си накрая водят до смъртта на 1 на всеки хиляда здрави жени, а това е абсурдно, нали?
Нека ви представя идеята за свръхдиагноза, фактът, че някои от малките тумори, засечени на мамографиите, може и никога да не се развият или дори да изчезнат от само себе си; и така, ако не ги бяха открили, жените нямаше да бъдат по-мъдри и никога нямаше да бъдат засегнати от това или нямаше дори да знаят, че имат такова нещо. Но веднъж след като ракът бъде открит на мамография, трябва да се лекува, тъй като няма как да знаете какво ще направи той. Но в някои случаи свръхдиагнозите, при които никога няма да ви навреди, лекувате ракът на гърдата без да има нужда от това.
Колко често срещано е това обаче? За всеки един спасен от мамографиите живот, между 2 и 10 жени получава свръхдиагноза, което означава, че са се превърнали в пациенти с рак на гърдата ненужно, освен всички останали съпътстващи вреди от химиотерапията, радиацията или операциите, които няма да имат полза, а вредите могат да включват и смърт. Представете си, че сте в семейство, където майката е била убита.
Притеснението е, че ненужната лъчетерапия може да убие толкова много хора, колкото са били спасени; следователно няма доказателства за предотвратяването на смъртта. Радиационното лечение на гръдния кош увеличава риска от смърт от сърдечни заболявания и рак на белия дроб. Сега, това могат да са приемливи рискове, ако всъщност имате рак на гърдата, който в противен случай ще ви убие. Лечения, които са полезни за пациенти с реално раково заболяване, могат да бъдат смъртоносни за тези, които никога не е трябвало да бъдат лекувани преди всичко.
Дори и ако мамографиите не спасяват животи, биха ли могли да спасят гърдата ви? Имам предвид това, че ако туморът се открие рано, може ли да избегнете мастектомията? Обратното може всъщност да е вярно. Изследователите от Кохрейн обясняват, че това е причината те да публикуват доклада си. Сметнали, че е важно за жените да знаят, че този скрининг може да увеличи риска от загуба на гърдата.
Като цяло мамографиите се популяризират пред хората с три прости обещания, всички от които изглежда са погрешни. Скринингът не изглежда да удължава живота на жените; вместо това той може ненужно да увеличи броя на мастектомиите. А ракът обикновено не се открива рано; може да отнеме десетилетия за един тумор да нарасне достатъчно, за да може да се забележи на мамография. И дори и когато са достатъчно големи, те може и да не пораснат повече; именно това е притеснението, че се засичат твърде много случаи. Има толкова много свръхдиагнози, че ако една жена наистина не иска да се превърне в пациент с рак на гърдата, може би трябва да избягва мамографския скрининг като цяло. Но ако имате рак на гърдата, не бихте ли искали да знаете?
„Малката вероятност една жена да избегне смъртта от рак на гърдата трябва да бъде претеглена срещу по-вероятния сценарий тя да се окаже с фалшива положителна диагноза… или фалшив отрицателен резултат…, или в най-лошия случай диагноза и лечение на рак, който в противен случай не би застрашил здравето й или дори да привлече вниманието й.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-mammograms-save-lives
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари