Защо има такъв недостиг на задълбочени проучвания относно ефектите на марихуаната? Първото голямо проучване е публикувано едва пред 2007 г. Защо отнема толкова дълго? Защо фармацевтичната индустрия не проявява никакъв интерес? Някои хора предпочитат прост отговор: тъй като това е просто растение, то не може да се патентова за вашите акционери, като по този начин изчезва всякакъв стимул за инвестиране на корпоративни средства. Да, но нещата са по-сложни.
Има налични средства за научни изследвания, сто милиона долара държавни пари всяка година, но исторически погледнато, тези пари обикновено се дават само за проучване върху отрицателните ефекти. Вижте, в САЩ канабисът все още официално се свързва с хероина като наркотик клас 1, което по дефиниция означава, че е класифициран от правителството като нямащ никаква стойност за медицината. Това определение довежда до почти пълното прекратяване на научните изследвания, най-вече защото единственият начин, по който изследователите могат да се сдобият с марихуана, без да рискуват да влязат в затвора, е една държавна ферма в Мисисипи, контролирана от Националния институт по злоупотреба с наркотици, който в исторически план дава зелена светлина само за проучвания, които имат за цел да покажат вредните въздействия.
Жителите на 23 щата могат да излязат и просто да си закупят свободно, но американските учени трябва да минат през ужасно тежка процедура и дори да получат разрешение, ще се сдобият с грешното растение. Днес хората използват всъщност друго нещо. Изследванията, които излизат, са върху тревата на баба ви, няколко процента само THC, докато това, което е достъпно днес, може да е 10 пъти по-мощно.
И така, ето една налудничава ситуация в стил параграф 22, където канабисът, който трябва да се изучава, е незаконен, а канабисът, който може законно да се проучва, – щамът на Мисисипи, който е на десетки години – по същество е пазен извън обхвата им. И така, зле информираните лекари са оставени да работят с анекдоти от интернет, както и всички останали хора, което означава и лоша медицинска услуга.
Докато клиничните проучвания върху канабиса се контролират изрично от политици, които са изрично против това нещо, може и да подминем потенциалните ползи. Това обаче не е извинение. Само защото има политически бариери за изследванията, това не означава, че трябва да понижим критериите си по отношение на това да изискваме доказателства. Болните все още се нуждаят от медицински издържани лечения.
Разбира се, сега има натиск, идващ и от двете страни. Индустрията с марихуана сега е голям бизнес и с тези милиарди е способна да събере войските. Изследователите на канабиса вече говорят за това как са бомбардирани с имейли от групи, които подкрепят канабиса, само ако посмеят да направя някой негативен коментар за него. „Проучванията върху марихуаната са като проучванията върху тютюна през 60-те“, казва един изследовател от университета в Колорадо. И сега има страх, че парите ще наклонят махалото далеч в другата посока.
Но пречките надхвърлят парите, политиката и предразсъдъците. Проучванията върху канабиса са трудни. Как се прави двойно тайно проучване с марихуана? Хората знаят кога са измамени с плацебо. Хората могат да направят разлика между браунита с марихуана и обикновени браунита; в противен случай те не биха ги изяли. И така, ако знаете, че получавате активното лекарство, плацебо ефектът може да ви удари с пълна сила, както отбелязва един изследовател по невробиология, особено когато става въпрос за субективни резултати като болка или настроение.
И си представете, ако се опитвате да провеждате проучване върху паметта или някакво когнитивно увреждане, и молите хора, които редовно пушат трева, да се опитат да си спомнят колко точно са пушили през живота си. Представете си как това може „да повлияе на точността на данните“.
Нека ви дам един пример за това колко объркана може да стане ситуацията. Невропсихологичното изследване върху употребяващите канабис открива остатъчни негативни ефекти по отношение на малко по-ниски резултати при изследване на паметта. Но как да разберем дали не е въпрос на мотивация, а не на истинско когнитивно увреждане. Това никога не е било изследвано преди това проучване. Дали на една група от пушачи на марихуана стандартен ученически тест и просто ги инструктирали по стандартния начин: „Моля, попълнете следните серии задачи, които измерват различни области на познание, като памет и внимание.“ Това бихме казали обикновено и след като го направим, пушачите на марихуана имат значително по-лоши резултати. АХ, ами ако кажете това: „Моля, попълнете следните серии със задачи. Важно е да дадете най-доброто от себе си за тези задачи, защото това проучване ще бъде използвано да подкрепи узаконяването на политика относно марихуаната.“ Така че, хей, ако се справите добре, може и да декриминализират тревата. И при тези обстоятелства, бум, очевидното когнитивно увреждане изчезва.
Сега, може да се твърди, че тази липса на мотивация е проблем сама по себе си. Но, хей, това е по-добро отколкото да имаш дълготрайно увреждане на мозъка.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/researching-the-health-effects-of-marijuana
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари