В една статия, озаглавена „Лечение на неоперативен рак“, се отбелязва, че „преди 200 години се е наблюдавало, че определен брой злокачествени заболявания са изчезнали след атака на (един вид стрептококова инфекция)“ и това е било 200 години преди 1901 г., когато всъщност тази статия е била публикувана. Непропорционален брой случаи на спонтанни туморни регресии са последвали след различни видове инфекции. Идеята е, че една инфекция може един вид да разруши имунната система, а ракът може да бъде хванат в разгара на битката, един феномен, който може би е вдъхновил лечители от времето на древните египтяни преди хиляди години.
Но няма как човек да разбере докато не го докаже, въпреки че тази идея не е била официално проучвана до 1800 г., когато лекарите започнали умишлено да заразяват раково болни пациенти. Най-известният привърженик бил Уилям Коли, така нареченият „баща на имунотерапията“ на това, което впоследствие се превръща в център по ракови болести Слоун Кетеринг. Той „бил убеден, че наличието на сериозни инфекции може да доведе до ремисия на рака“, и така, с голяма смелост, той започнал да инжектира пациенти, болни от рак. Проблемът, разбира се, е че причиняването на инфекции е доста опасно и двама от неговите пациенти починали; туморите обаче наистина се свили!
Само ако имаше начин да подобрим имунната си система без да убиваме хора. Е, това е теорията зад терапевтичните ракова ваксини, една от които се използва от десетилетия: инжектиране на отслабени туберкулозни бактерии от телета в пикочния мехур на пациенти с рак на пикочния мехур, за да накарат имунната система да атакува, което ще увеличи живота до 36%.
Добре, но има ли нещо, което можем да ядем, което да може да засили имунната функция? Във видео клиповете относно противодействие на предизвиканото от стреса потискане на имунитета и предотвратяването на често срещаните инфекции при децата разгледахме доказателствата за един вид фибри в хлебната, бирената и хранителната мая, наречени бета-глюкани, които се считат за имуномодулаторни съединения, които се предполага, че подобряват защитата от инфекции и потенциално рака.
Самите бета-глюкани изглежда нямат директен цитотоксичен ефект по отношение на убиването на ракови клетки, но могат да подобрят антитуморния имунитет като активират нашите имунни клетки. Например, ако вземем току-що изрязани тумори от пациентки с рак на гърдата и пуснем върху тях естествени клетки убийци върху тях, те могат да убият малък процент от туморните клетки. Но ако първо ги подготвите в епруветка с малко бета-глюкани от дрожди, те ще станат около 5 пъти по-ефективни в убиването на раковите клетки. Ами ако просто ядете тези дрожди?
Когато 23 жени с метастазен рак на гърдата приемат бета глюкани на стойност 1/16 чаена лъжица хранителна мая, те получават 50% увеличение на броя на моноцитните бели кръвни клетки в кръвта, които са част от нашата естествена защита, както и значително увеличение на тяхната работа, но това проучване се провежда само за две седмици. Клиничното значение на това откритие не е ясно. Това, което бихме искали да знаем, е дали те всъщност наистина живеят по-дълго.
Единственото рандомизирано двойно тайно проучване на английски език с контролна плацебо група върху пациенти, болни от рак, и бета-глюкани, е по-скоро проучване за излекуване на рани, при което се установява, че жените, приемали бета-глюкани, се излекували толкова по-бързо след операция, че тръбичките по гърдите и подмишниците можели да се премахват в някои случаи с дни по-рано. Това е първото клинично проучване, което показва по-добро възстановяване след операция с употребата на бета-глюкани през устата. Другите две, които показват ползи за изгаряния при децата и язви по краката, били проведени с помощта на локално приложени бета-глюкани, поставени директно върху кожата, нещо, което не изглежда да лекува предракови рани по кожата по-добре отколкото плацебо. Но това е така, защото плацебо кремът работи също толкова добре. И двете групи показват значително намаление. Предполага се, че тъй като всеки пациент действа като своя собствена контролна група, прилагането на крем с бета-глюкани на една ръка и плацебо крем на другата, бета-глюканите от едната ръка може да са се абсорбирали в системата и да са помогнали на другата ръка, като се има предвид, че системните ефекти са забелязани след локално прилагане.
Но какъв ефект биха имали бета-глюканите, приемани през устата, върху развитието на вътрешните ракови заболявания? Да, пероралните бета-глюкани от маята могат да причиняват значително намаляване на тумора – при мишки, но изглежда има само едно проучване върху хората, публикувано в Англия. Двадесет пациенти с напреднал стадий на рак на химиотерапия получават добавка бета-глюкани в открито, неконтролирано проучване. 60% от пациентите съобщават, че се чувстват по-добре докато приемат бета-глюкан и помолили да продължат лечението след приключване на проучването, но това просто звучи като класически плацебо ефект. Същото нещо е и с това, че докладват, че са по-малко уморени. Но това е интересно: „един пациент с лимфома и уголемени лимфни възли на врата, който забавил стандартната химиотерапия за 4 седмици по време на проучването… отбелязва значително намаляване в размера на възлите докато приема [само] добавката“. Така че този единичен случай е интересен, особено тъй като няма никакви странични ефекти, но това не е точно революционно ново.
В Япония има повече от 20 рандомизирани контролирани проучвания относно употребата на бета-глюкани като допълнителна терапия при рак, които очевидно показват подобрение при химиотерапия и лъчетерапия, което води до „положителен ефект върху оцеляването и качеството на живота…“ Например има едно проучване върху приемането на добавка с бета-глюкани за подпомагане на възстановяване и попадане на рака в ремисия след операция. Нямало нито една повторна поява на рак в лекуваната група, в сравнение с около 1 на 5 в контролната група. Дори още по-интригуващо, бета-глюканите от маята за пациенти с неоперативен рак краен стадий, тъй като само около 1 на всеки 20 пациенти оцелял след три месеца, а след 6 месеца всички били мъртви, докато при лекуваната група повече оцелели повече от три месеца, не 1 на 20, а повечето, а 43% все още били живи след 6 месеца.
Сега, очевидно е, че не е ясно как са били разпределени пациентите в групата с лечение и контролната група. Ако не са били разпределени на случаен принцип, може и по невнимание да са избрали по-здрави пациенти за лекуваната група, което би могло да обясни резултатите. Търсих това проучване навсякъде, за да мога да го преведа, но дори Националната библиотека по медицина не успя да го намери. Ако някой все пак може да го намери, ще направя последващо видео. Но количеството на бета-глюкани, което използвали, е това, което се съдържа в една-единствена щипка хранителна мая, което ще струва по-малко от две стотинки, а единственият страничен ефект би бил по-вкусни пуканки, така че защо да не опитаме?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-nutritional-yeast-for-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев