Често ме питат на лекциите ми дали микровълновите фурни са безопасни, на което аз отговарям: „Не и ако си ги изпуснете на крака.“ Но иначе има значение само какво слагате в тях – сладки картофи и броколи или джобни сандвичи и сладки пайове. По същия начин, докато разучавах безопасността на пикантните сосове, предвид потенциала им по отношение на замърсяването им с олово, получих същата реакция. Важно е върху какво го ядете.
Когато си мисля за токсични замърсители, първото нещо, за което се сещам, във водната хранителна верига. Знаем, например че като даваме на хората дори само една порция от 200 гр. риба с високо съдържание на живак, като риба тон или риба меч веднъж на седмица – това е около една консерва и половина риба тон на седмица – това може да увеличи четири пъти нивата на живак в кръвта само за няколко месеца. Ами оловото?
Една промяна в храненето с не една, а пет порции на седмица, значително повишава концентрациите в кръвта на токсични метали, включително олово. Въпреки че, принципно приемът на олово се оказва смущаващо висок, яденето на морска храна го увеличава с около една четвърт. Но от гледна точка на общественото здраве е важно да се признае, че количеството морска храна, което използвали в това проучване, далеч надхвърля приема при повечето хора.
Оловото може също да се натрупва и при други животни, но половината от излагането ни на влиянието на оловото вероятно идва от растителни храни. Животните, застреляни с оловни амуниции обаче представляват специален случай.
Знаем, че оловото е токсично и е забранено при направата на повечето домакински вещи в развитите страни, с изключение на огнестрелните боеприпаси, които са вероятно най-големият и до голяма степен нерегулиран източник на олово, който е съзнателно изхвърлян в околната среда в Америка. Но той е не само изхвърлян в околната среда, но и в самото месо. Хората като цяло отхвърлят идеята за инжектиране на токсични субстанции в храната, освен когато това включва ловуване на дивеч.
Установено е, че 80% от еленовото месо съдържа олово, което не е изненада, като се има предвид стотиците метални фрагменти, които се оказват в еленските трупове, след като бъдат застреляни със стандартни оловни куршуми, невероятен брой фрагменти, които не могат да се вземат в ръка, особено защото някои от тях са микроскопични.
Използването на рентгенови лъчи показва, че по време на проникването, разширяващите се оловни ядра на куршумите обикновено освобождават стотици или хиляди фрагменти или дори милиони. Десетки милиони микроскопични оловни частици на един грам, така че една порция може да има милиарди частици, въпреки че става въпрос за наночастици – изключително малко, колкото размера на вирусите.
Единственото добро нещо при оловото е да няма олово изобщо. Дори много ниски нива на излагане на влиянието на оловото могат да доведат до увреждане на мозъка и нервите, но все пак повечето ловци може и да не са наясно относно рисковете за здравето, свързани с консумацията на месо от животни, убити с оловни куршуми.
Децата имат риск от загуба на IQ точки, което може да намали техните бъдещи перспективи за развитие. Често срещан отговор от ловците обаче, когато бъдат изправени пред рисковете от излагане на влиянието на олово, е: „Вижте, аз ловувам от години и съм си добре.“
На което този лекар отговаря: „Ах, но само си представете колко по-умен сте могъл да бъдете.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/lead-contamination-in-fish-and-game
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев