Един от основните източници на протеинови фрагменти с активност, подобна на опиат, в храненето на пациенти с аутизъм, са млечните продукти. Основният млечен протеин, казеин, се разгражда на казоморфини, които се считат за фактори, участващи в причината и обострянето на симптомите на хранителни алергии и екзема, диабет, шизофрения, следродилна психоза, смърт в бебешка възраст и аутизъм.
Според тази идея за „излишък на опиати“, развитието на аутизъм включва генетична предразположеност, ранно излагане на влиянието на някакъв вид стресови фактори в околната среда, които засягат червата, което може да причини поява на повече казоморфини, които да преминат в кръвта и после в мозъка, където могат да играят роля в развитието на аутизъм. Но няма как да разберем дали е така, докато не подложим на проверка.
На първо място, дали тези кравешки казоморфини се образуват в храносмилателния тракт на хората, когато пием мляко? Изследователи решават да напъхат тръби в червата на хората, за да разберат, и наистина, значителни количества казоморфин били открити. Добре, но те абсорбират ли се в кръвта? Да, очевидно, но това проучване било върху бебета, които естествено имат пропускливи черва. Дали изцяло непокътнатите фрагменти на казеиновите протеини проникват в кръвта дори и след ранна детска възраст? Да, дори в зряла възраст, като нивата в кръвта се повишават за най-малко 8 часа след консумация.
И тези с аутизъм могат да имат особено пропускливи черва, при значително по-висок риск за ненормално висока чревна пропускливост, което може да обясни защо по-голямата част от децата с аутизъм могат да имат антитела в кръвта си към пшенични и млечни протеини, в сравнение с една малка част от нормалните деца, които са с такъв проблем. И въз основа на проучвания върху алергиите, дори и ако бебето е изцяло кърмено, то все още може да е изложено на част от тези кравешки млечни протеини, ако майката пие мляко, тъй като фрагментите от животинските протеини могат да влязат в кръвта й, после гърдите й и след това в тялото на бебето. Но влизат ли в мозъка на бебето?
Да, хората с аутизъм са по-склонни да страдат от пропускливи черва, но теорията за така наречения „излишък от опиати“ зависи от казоморфините, които не само проникват в кръвта, но и нагоре в централната нервна система, мозъка. И има едно нещо, наречено кръвно-мозъчна бариера, което пази мозъка, но при изследване на мозъчните тъкани на хора с аутизъм, се оказва, че тяхната кръвно-мозъчна бариера изглежда също по-пропусклива. И наистина, доказателства за наличие на казоморфини в мозъка на кърмачета са потвърдени, което отново просто има логика. Това е цялата предполагаема идея за опиатите казоморфини, които повлияват мозъка на бебетата, така че те да жадуват за мляко, да плачат за мляко, което укрепва връзката между майката и бебето, както между кравата и телето. Това е което трябва да се случи; нормално и естествено е. Добре. Тогава защо казоморфините са свързани със заболявания? Е, това е нормално и естествено. Това? Не толкова.
Бебетата с доказателства за по-високи изходни нива на говеждия казоморфин в кръвта им изглеждат по-склонни да страдат от психомоторно забавяне в развитието, което е мярка за развитието на мускулите, езика и умствената функция, а точно обратното е открито за излагането на бебета на влиянието на човешки казоморфини, което означава, че човешките казоморфини изглежда са полезни за хората. Вижте, също както нивата на говеждия казоморфин в кръвта на бебетата изглежда се повишава след като се нахранят с адаптирано краве мляко, нивата на човешкия казоморфин се повишават при бебето след кърмене, а именно това трябва да се случи. Най-големите изходни нива на човешкия казоморфин са открити при кърмачета с нормално психомоторно развитие и мускулен тонус.
За разлика от тях, повишените нива на говеждите казоморфини, намерени при бебета, хранени с адаптирано мляко, били свързани със забавено психомоторно развитие и стегнат, по-скован мускулен тонус. Обяснението на противоположните ефекти на човешкия в сравнение с говеждия казоморфин върху развитието на бебетата вероятно е свързано със спецификата на видовете. Кравето мляко е полезно за телетата; човешката кърма е полезна за бебетата. Наистина структурата на кравешкия и човешкия казеин е много различна, а кравешкият и човешкият казоморфин сами по себе си са различни молекули, различавайки се с 2 аминокиселини, което води до много различни ефекти. В сравнение с човешкия казоморфин, кравешкият казоморфин „е много силен и по-подобен на морфина по отношение на своите ефекти.“
Разлика в 2 аминокиселини не изглежда нещо значително, но казоморфините имат само 7 аминокиселини! Тази разлика от около 30% вероятно определя разликата в техните биологични свойства. Както човешкият, така и кравешкият казоморфин взаимодействат с опиатни и серотонинни рецептори, за които се знае, че са от голямо значение за развитието на мозъка, но кравешкият казоморфин се свързва по-здраво с тези рецептори и затова има по-голям ефект. Ето защо това може да помогне да се обясни не само защо кърменето е най-подходящата храна, но и защо забавянето в психомоторното развитие, свързано с по-високите нива на говеждия казоморфин в кръвта, подкрепя тази концепция, че кравешкият казоморфин може да играе роля за заболявания като аутизъм.
Ето защо говеждите казоморфини са наречени „дяволът в млякото“. Но дали те произхождат от всички видове краве мляко? Ами така нареченото мляко „А2“? Млекопреработвателната индустрия за А2 млякото посочва, че има различни вариации на казеина. Някои крави произвеждат мляко с един вид казеин, наречен А1, други крави произвеждат мляко с друг вид казеин, наречен А2, който се различава от А1 казеина само с една-единствена аминокиселина, но стратегически разположена по такъв начин, че А1 казеинът се разпада на казоморфин, който действа като морфин „и е замесен в промените на храносмилателното, имунното и мозъчното развитие“, но се предполага, че млякото А2 няма такива ефекти. Ако поставите млякото А1 в епруветка с малко храносмилателни ензими, ще видите как А1 казеинът се разпада на казоморфин. Но поради тази разлика в аминокиселините, казеинът в А2 млякото се разпада на различно място и не се образува никакъв казоморфин.
Но това се случва чрез използване на храносмилателни ензими от прасета или крави, които са просто по-евтини и по-лесни за закупуване за лабораторни експерименти, но човешките храносмилателни сокове са различни. И така, това което се случва в стомаха на едно прасе или на една крава, може би не е непременно това, което се случва в човешкия храносмилателен тракт. Но експериментът с разграждане на А1 към А2 мляко никога не е бил провеждан с човешки ензими до сега. Използват се стомашни и чревни сокове и се оказва, че дяволът е там и в двата вида мляко. Опиатният казоморфин се произвежда, както пр А1, така и при А2 млякото. Така че А2 млякото може и да е по-полезно за това бебе, но не непременно за това.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-a2-milk-carry-less-autism-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари