Първото рандомизирано контролирано проучване, което цели да изследва диетата без глутен и казеин за деца с аутизъм, съобщава значително подобрение на проблемите с вниманието, по-малко изолираност, по-малко нужди от рутина и ритуали и по-добър отговор при учене след една година на този режим на хранене, докато не се наблюдава никаква значителна разлика преди и след в контролната група.
Същото е и с подобренията на социалните и емоционални фактори: значително по-малко проблеми с взаимоотношенията с връстници, по-малко тревожност и повече приемственост на физическия контакт, но отново, никакви значителни промени, докладвани в контролната група.
Също значително по-малко проблеми с комуникацията, повече изражения на лицето, по-добър зрителен контакт, по-добри реакции и по-малко безсмислени повтаряния на думи в групата с промяна на храненето, докато няма никакви значителни промени в контролната група.
И по отношение на когнитивните фактори и движение, след една година на този режим на хранене, се наблюдава значително подобрение на способността за оценка на опасни ситуации и разширени лични интереси, както и по-малка вероятност децата да бъдат необосновано неспокойни или пасивни.
Сега, проблемът с това проучване е, че разчитали най-вече на наблюденията на родителите. На родителите им се задават въпроси като тези преди и след едногодишното проучване, за да се види дали забелязват някаква разлика.
Защо това е проблем? Имам предвид, кой познава по-добре ежедневното поведение на децата от техните родители? Да, можеха да използват някакъв безпристрастен наблюдател, който да дойде преди и след и да направи собствена оценка, без да знае в коя група е детето, но това би било просто отрязък във времето. Кой по-добре от родители знае какво става с техните деца?
Проблемът е плацебо ефектът. Родителите инвестират огромно количество от време и усилия да поддържат тази стриктна диета. Има пшеница и мляко в толкова много продукти че това е голяма промяна за повечето семейства, и така те имат тези очаквания с надежда за някакъв резултат. Така че, докато семействата в контролната група не са направили нищо специално тази година и не докладвали никакви значителни промени преди и след, то семействата в групата с промяна на режима на хранене са вложили толкова много усилия, и така, когато ги попитали дали децата им са по-добре, техните мнения може и да са били повлияни от очакванията им за ползи. С други думи, „плацебо ефектът може и да играе роля тук“.
О, стига де, сега родителите ли са виновни? Ами, „силата на предположенията от страна на родителите може да бъде много силна в ситуации, които засягат поведението на техните деца.“ Например, има едно известно проучване, в което всички деца получават за пиене напитка с изкуствен подсладител, но на половината от родителите им се казва, че напитката е подсладен с огромно количество захар. И родителите, които мислели, че децата им да получили напитката със захар, оценяват поведението на децата си значително по-лошо.
Така че в тези проучвания върху аутизма е възможно родителите несъзнателно да търсят позитивни промени в поведението и да игнорират или да мълчат за негативните промени. И така, в идеалния случай това, което ни трябва, е двойно тайно проучване, където децата получават храни, чиито вкус и изглед са едни и същи, но едната храна има глутен и казеин, а другата не. Децата няма да знаят кое кое е, родителите няма да знаят кое кое е. Дори изследователите в началото няма да знаят кое кое е, докато не разбият кода накрая. По този начин поведението, записано след проучването, не може да се повлияе от предварително заложени идеи или предубеденост.
Добре, защо това проучване не е направило това? „По отношение на вида“, признават изследователите, „може да се твърди, че едно двойно тайно проучване би било идеално“. С всички тези деца на диета, глутенът и казеинът можеха просто да бъдат давани тайно, например в капсули с пшенично брашно или мляко на прах в определени периоди. Тогава родителите и лекарите няма да знаят кой е на диетата и кой, незнайно за тях, всъщност не е на диета, защото тайно приема глутен и казеин. Тогава можем да елиминираме плацебо ефекта, да елиминираме тази предубеденост на очакванията. Защо не са го направили?
Изследователите отказват този начин, защото са били толкова сигурни, че глутенът и казеинът са вредни, че от етична гледна точка те просто не могли да се накарат да дадат на тези деца глутен или казеин. Децата в групата с промяна на храненето изглежда са се справяли много по-добре, а имало и случаи, в които децата изглежда отново се влошават, когато тези протеини отново са представени в храната им, и така, те просто не можели да си позволят да подведат децата.
Разбирам това, но ако наистина са толкова сигурни, че глутенът и казеинът вредят, то тогава, създавайки неподходящо проучване, те обричат така другите деца, като не успяват да предоставят възможно най-убедителните доказателства. За щастие, 4 години по-късно се намесват други изследователи и публикуват първото двойно тайно клинично проучване върху храненето и аутизма. Ще разберем какво са открили в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-autism-diet-benefits-just-a-placebo-effect
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари